Хайде на театър! Постановката “Майстори” на поморийска сцена

Драматичен театър “Сава Огнянов” -Русе представя на 29 април 2014 г. в салона на читалище”Просвета-1888”постановката „Майстори” от Рачо Стоянов. Постановка – Орлин Дяков . Сценография и костюми – Виолета Радкова, хореография – Тихомир Благоев.

Участват:

Тихол – Венцислав Петков

Гена – Яна Стефанова – Хернани

Найден – Ивайло Ненов

Милкана – Мария Петкова

Живко – Йовко Кънев

Добри – Косьо Станев

Генчо – Тихомир Благоев

Янко – Крум Берков

Кольо – Кадри Хабил

За скитащия дух и митологичното завръщане…

“Майстори” е безспорно призната за най-хубавата българска драма.

В драмата “Майстори” Рачо Стоянов е направил един великолепен апотеоз на българката и на жената изобщо. Милкана в буквален и преносен смисъл е “мила” на всички и особено на автора. Тя е не само красива, фолклорно чиста, светла, тънка и висока, но и добра, умна, внимателна и деликатна, откровена, чувствителна и доброжелателна, признателна, любвеобилна, но и скромна, с богата и дълбока душевност. В какво е нейната вина?

Тя е повярвала на слуха, че Живко е умрял и няма да се върне. Тя знае – жената най-добре знае – цената на времето. И тази й постъпка е нарушение на фолклорната и митологична щампа – жената да чака докрай, дори и любимият да не се върне никога. Но всъщност в нарушението на дадената дума се отразява едно по-късно статукво на жената и нейната крачка към еманципацията в модерното общество. Тази лека забуленост и неяснота на образа говорят, че Рачо Стоянов не може да не е бил заразен и от “Цветя на злото” на Бодлер. Тази по-съвременна позиция на Милкана я прави равностойна на мъжете – и на Найден, и на Живко тя говори настойчиво, умно и убедително. Тя се явява в опозиция на двамата и всъщност е централната фигура в драматическия конфликт. Финалът на пиесата ясно изразява трагическата ирония, заложена в произведението, която поставя кавички на ключовата дума “майстори”. Не са никакви майстори тези, които погубват красотата… Ето какво говори във финалната сцена Живко:

“Мъртва, мъртва… Като крилат ангел, изрязан от майсторска ръка. Сега нашият облог е свършен, и двамата ние загинахме като майстори… В нея живееше и с нея погина нашето майсторство”.

Генчо Витанов

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: