Ако студената война се завърне, у нас може да има и ледников период

Колкото и да съм добронамерен еврооптимист, сегашният мръсно сив политически пейзаж в страната поставя много въпроси около капацитета и политическата воля на парламентарно представените партии и съответните институции за взимане на национално отговорни външнополитически решения. Само около месец преди изборите за Европейски парламент ние продължаваме да се въртим около оста на собствената си безпътица.

При непрекъснатото задълбочаване на политическите и икономическите параметри на кризата около Украйна, България се опитва с “извънредно законодателство” по проекта “Южен поток” да се конфронтира демонстративно с общата енергийна политика на ЕС в полза на Русия. Да не говорим за неяснотите с бъдещето на проектите „Белене” и (или) „7 реактор в АЕЦ Козлодуй”. Разбира се, проблемите не са само икономически, а преди всичко политически. Когато става дума за Русия, всичко е политика. В тази връзка знаем ли какво е българското становище по все по-деликатните взаимоотношения между Русия и Сърбия, където наскоро се сключиха договори за военно сътрудничество, а натискът на Путин  срещу независимостта на Косово и за откъсване на Белград от процеса на европейска интеграция не е от вчера?

Не бих желал да омаловажавам еволюцията на един тънък слой от БСП по отношение на външната политика след приемането ни в НАТО и ЕС. В интерес на истината обаче,  нарастват опасенията, че едно доминирано от БСП правителство никога няма да бъде в състояние да се откаже от дълбоките си икономически и политически зависимости от Русия и да защитава обективно и еднозначно политиката, санкциите и позициите на ЕС. Максималният компромис, който може да се очаква от социалистите, е някаква форма на „бисексуална” позиция между ЕС и Русия, която с всеки изминат ден ще става все по-неприемлива и недопустима.

Когато говорим за Русия и БСП никога не трябва да забравяме, че през годините след 1989 г. позицията на социалистите по всички стратегически въпроси на външната политика и националната сигурност носеше откровено проруски характер и бе твърде различна от тази на другите парламентарни партии и на президентската институция, олицетворявана от Желю Желев и Петър Стоянов. Още през август 1991 г., когато Горбачов бе свален с военен преврат, БСП не само че не осъди опита за комунистическа реставрация на СССР, но местните партийни организации на БСП дори празнуваха завръщането на комунизма. Имахме късмет, че всичко продължи само няколко дни.

В продължение на дълги години след това БСП беше против членството на България в НАТО и подкрепяше открито сръбския президент Милошевич. Въпреки огромния брой невинни жертви и бруталните етнически прочиствания, социалистите бяха винаги демонстративно против действията на НАТО на територията на бивша Югославия, както през 1995 г. при  въздушните удари на Алианса по време на войната в Босна, така и през 1999 г. при въздушните удари по време на войната в Косово.

Изключително скандална бе кадровата политика на БСП в дипломацията по времето и на двата мандата на президента Първанов. Няма друга нова страна членка на НАТО и ЕС, в която толкова много на брой дипломати от комунистическо време, едновременно бивши сътрудници на Държавна сигурност и съветски възпитаници на Московския държавен институт за международни отношения МГИМО и на Московската дипломатическа академия да бъдат на стратегически дипломатически постове.
Ако не дай Боже, Студената война наистина се завърне, съществуват сериозни рискове, че сегашният ни политически и олигархичен бизнес елит, наложил се след 2009 г. няма да е в състояние да гарантира стратегическия европейски курс на страната ни. Кримската криза диференцира политическите партии по един много тревожен за евроатлантическото ни бъдеще начин: От всички политически партии с все пак измерима политическа тежест, единствено Реформаторският блок изразява категорично проевропейска позиция. Становищата на всички останали  са от еднозначно, всеотдайно, страстно и безкомпромисно проруски („Атака”, АБВ ...

Свързани новини: