Гагаузия - между носталгията по СССР и опасенията от украински сценарий

Анатол Голеа
Франс прес

Лозя, простиращи се докъдето поглед стига под ослепително слънце, създават идилична представа за Гагаузия. Този автономен район в Молдова обаче, където носталгията по Съветския съюз остава силна, се опасява, че може да бъде повлечен от вихъра на кризата, която тресе съседна Украйна.

“Положението е взривоопасно, рискът е голям, но за щастие в Гагаузия има умерени политици, които знаят, че ако това украинският сценарий се повтори, ще бъде много трудно да се спре”, заяви пред АФП Николай Дудогло, кмет на административния център на Гагаузия, град Комрат.

Този район представлява 5,4 процента от територията на Молдова - страна с 3,5 милиона души население, което е предимно румънскоезично.

През 1994 г. Гагаузия се отказа от отцепническите си щения в замяна на автономен статут, позволяващ й да получи независимост, ако Молдова реши да се обедини с Румъния.

На произведен наскоро референдум, непризнат от Молдова, 98 процента от около 160-те хиляди жители на Гагаузия - тюркоезични православни християни, за които обаче предпочитан език е руският - гласуваха за присъединяването на района им към митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан и казаха “не” на присъединяването към Европейския съюз.

“Очевидно е, че ситуацията в Украйна промени динамиката и средата в целия район”, каза представителят на ЕС в Молдова Пирка Тапиола.

Макар да смята, че в Гагаузия “не се заражда каквото и да било сепаратистко движение”, той казва, че “страховете” от загуба на гагаузката идентичност се засилват с наближаване на датата, когато Кишинев ще подпише споразумението за асоцииране с ЕС.

“Башканът” (губернаторът) на района Михаил Формузал уверява на свой ред, че “за Гагаузия терминът “сепаратизъм” е неприемлив”.

При все това той определя като правилно обявената от Крим независимост предвид това, че правата и интересите на руснаците в Украйна бяха “пренебрегвани”.

“Русия разбра, че трябва да лансира твърда политика в интерес на собствената си нация”, казва губернаторът, на фона на информация, че Москва е разположила до 40 000 военни по украинската граница, пораждайки опасения от инвазия.

За да се избегне възможността Гагаузия да поеме по стъпките на Крим, Молдова, вече сблъскала се със сепаратистките действия на самопровъзгласилата се Приднестровска република, “не бива да участва в никакви политически блокове”, заявява категорично той.

“Молдова ще има огромни проблеми, ако подпише споразумението за асоцииране с ЕС. Русия ясно каза, че ще въведе допълнителни мита върху молдовските стоки” и ще върне в родината им 500-те хиляди молдовци, работещи в Русия, сред които има и 25 000 гагаузи, казва Формузал.

Една трета от брутния вътрешен продукт на Молдова, най-бедната страна в Европа, се състои от средствата, което емигрантите изпращат на семействата си.

“В Европа няма нищо за нас”

“Тук всички ние сме свързани с Русия и единствената перспектива за нас и децата ни е там”, казва Иван Гаврилов, земеделец от град Чъдър Лунга.

“В Европа няма за нищо за нас, не знаем езика, не знам какво да очакваме”, допълва той, докато се подписва за организиране на нов референдум, този път национален, за обвързването на Молдова на изток.

Червена тента, издигната от социалистическата партия близо до статуята на Ленин, на главната улица в Комрат, привлича множество любопитни, основната част от които подкрепя по-тесни връзки с Москва.

“Аз съм родена в Съветския съюз и мисля, че трябва да бъдем част от Русия. По времето на СССР имаше стабилност, сигурност, социални гаранции, бихме искали тези времена да се върнат”, казва 40-ина годишната жителка на Комрат Олга Патраман.

А Москва, която изглежда готова на всичко да съблазни гагаузите, наскоро отмени ембаргото върху вноса на молдовски вина единствено за производителите от този район.

“Доволни сме, че износът на вино беше възобновен, но същите критерии би трябвало да се ...

Свързани новини: