Откритите залежи на газ може да обединят Кипър

Ройтерс

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис каза, че откриването на природен газ около Кипър може да стимулира международните усилия за премахване на дългогодишното разделение на острова и да улесни развитието на алтернативни енергийни доставки на руските.

Той каза обаче, че е още рано да се говори за реален напредък в неотдавна подновените мирни преговори за етнически разделения остров. Дълбоките разногласия между кипърските гърци и кипърските турци остават и не се поддават на усилията на дипломати и политици от четири десетилетия насам.

Почти един трилион кубични метра природен газ вече е открит в източносредиземноморския басейн Левант, което е достатъчно, за да захрани Европа с газ за две години. Анастасиадис каза, че находката и потенциалният просперитет, който може да донесе на страните в региона, правят нуждата от мир по-ясно очертана цел.

“Важно е за Европа и за САЩ”, каза той в интервю за Ройтерс в сряда. “Европа никога няма да престане да се нуждае от руския газ, но може да има и алтернативни източници на доставка”, каза Анастасиадис.

Европейските страни започнаха да се тревожат от силната зависимост от руска енергия след анексирането на черноморския украински полуостров Крим от страна на Русия миналия месец. Русия осигурява около една трета от доставките на петрол и газ в ЕС.

Но разделението на Кипър и териториалните претенции може да усложнят развитието на новите находища, които се простират и към територията на Израел.

Турция, която подкрепя самообявилата се Севернокипърска турска република, оспорва правата на Кипър в морските участъци южно и югоизточно от острова, които са богати на газ. Няколко пъти Турция изпрати военни кораби в този район.

Кипър казва, че водите са част от нейната крайбрежна зона, където е възложила концесии на френската компания Тотал, американската Нобъл енерджи и южнокорейската Когаз.

Двама високопоставени представители на американския Държавен департамент посетиха острова през последните два месеца, оказвайки подкрепа на призива на Анастасиадис за “смели” мерки за изграждане на доверие. Това включва премахване на турския военен контрол над сега ограден призрачен морски курорт, който кипърските гърци напуснаха през 1974 г., и пускане в действие на турско кипърско пристанище под наблюдението на ЕС, за да се улесни прекия износ към съюза.

“Има голям интерес от международни играчи и Европа. Надявам се, че в някакъв момент ще бъдем в позиция да направим съответното съобщение, но е рано да се каже нещо със сигурност”, каза Анастасиадис.

Той посочи, че мерките за изграждане на доверие може да стигнат далеч във връщането на доверието в процеса сред обществеността, уморена от мирни инициативи, които идват и си отиват през десетилетията.

“Хората са уморени, разочаровани от липсата на решение”, каза Анастасиадис - консерватор, чиято президентска сграда в етнически поделената столица още носи следата от шрапнел по време на неуспешния преврат на кипърски гръцки военни през 1974 г., довел до турската инвазия дни по-късно.

Анастасиадис, който ръководи мирните преговори в качеството си на лидер на кипърските гърци, поднови разговорите с кипърския турски лидер Дервиш Ероглу през февруари.

“На този етап са внесени изходните позиции на страните, така че не е възможно да се очаква напредък”, каза Анастасиадис.

“Напредъкът е във факта, че се върнахме към диалога, с рамка, върху която всички ние трябва да се съсредоточим, така че преговорите да не се отклонят от нея”, допълни той.

Ероглу и Анастасиадис се договориха през февруари да подновят мирните преговори въз основа на договорен дневен ред, призовавайки за създаване на партньорство под федерално управление в съответствие със стандартите на ЕС.

“Има разминаване в нашите позиции, в позициите на турската страна и дори още повече с европейското законодателство”, каза Анастасиадис.

Той заяви, че всяко впечатление на кипърските турски преговарящи, според което страните са във ...

Свързани новини: