Студената война и търговията със свобода

Ройтерс

Плащаните от Западна Германия откупи за затворници през Студената война са насърчавали измамите, сочи изследване

Решението на бившата Западна Германия да купува свободата на политически затворници в комунистическия Изток в ранните години на Студената война може да е насърчило отправянето на измислени искания за откупи и повече арести, сочи ново изследване.

Между 1963 и 1989 г. Западна Германия плаща за освобождаването на повече от 33 000 политически затворници от Германската демократична република (ГДР) в замяна на стоки като храна и гориво на стойност около 3 милиарда германски марки. Платените откупи обаче не постигат хуманитарния ефект, на който Западът се надява, особено в ранните години, каза вчера в телефонно интервю авторът Ян Филип Вьолберн.

“От една страна, разбира се, западногерманците са помагали на тези затворници”, заяви Вьолберн, който току-що публикува книгата “Трафик на хора или хуманитарни действия? Откупуването на политически затворници от ГДР, 1962 63 до 1989″.

“От друга страна това може и да е накарало Щази (тайната полиция на ГДР) да изпраща още хора в затвора, за да извлече пари от Запада”.

Събраните от Вьолберн данни от германските архиви и интервюта показват, че тъй като Западна Германия е имала само имената на политическите затворници - но не и данни за сроковете на присъдите - Западът понякога е откупувал хора, които вече са били освободени.

“Западът е сключвал сделки с източногерманското правителство, без да има достатъчно информация”, каза той, добавяйки, че Западна Германия е гледала на тази размяна като инструмент на водената през 70-те години на 20-и век от тогавашния канцлер Вили Брант “Източна политика” за нормализация на отношенията със страните от Източния блок.

Записки от досиета на Щази показват, че тези фалшиви откупи през 60-те години на миналия век са генерирали нетна печалба от няколко милиона германски марки.

“Мислели са си: Може би тези германци може да ни предадат, но трябва да приемем вредните странични ефекти”, заяви Вьолберн.

Когато Вьолберн се свързал с бивши затворници от ГДР, които били откупени от Запада, за да попита защо са избрали да останат от източната страна на Желязната завеса, много от тях нямали никаква представа за обстоятелствата около освобождаването им.

“Така и не са им казали, че са откупени от федералното правителство”, заяви Вьолберн, допълвайки, че над 40 процента от всички откупени затворници от 60-те години до 1972 г. не са пуснати да отидат в Западна Германия, както се смяташе преди.

“Те не са знаели нищо за възможността да отидат на запад”, каза той.

Когато агентите на Щази, известни със смачкването на дисиденти в Източна Германия, попитали затворниците какво ще правят, ако бъдат освободени, мнозина се почувствали под натиск да покажат вярност към ГДР, за да не получат по-дълга присъда затвор, посочва Вьолберн.

Въпреки че от началото на 70-те години на 20-и век на източногерманците било позволено да подават молби за постоянна емиграция от ГДР , броят на изпратените в затвора граждани за такива искания, нараства постоянно, достигайки повече от 1500 през 1984 г., каза той.

“Това събудило опасения у западногерманското правителство, че Изтокът произвежда затворници, само за да печели пари от тях”, отбелязва Вьолберн.

Противно на схващането, че те са стимулирали подобряване на икономическата ситуация, над 77 процента от общо платените откупи били обменени в чужда валута и използвани за плащане на дълговете на ГДР към западногермански банки.

“Не може да се каже, че тези пари за затворници са използвани за източногерманския народ”, добави Вьолберн.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: