„БЯЛА КНИГА ЗА НОВА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ 2015-2025 Г.” ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НА 07.04.2014г.

 „Бялата книга” има за цел да инициира всенародно обсъждане на темата за нова високотехнологична индустриализация на България с цел постигането на единомислие и разработването на Стратегия за нейната успешна реализация.

Авторите на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от Пловдив, България и „Бизнесмрежа за българите по света”. По същество това е първа проява на  нова българска „тинк танк” група.

Издател на книгата е  „Атлас Финанс” АД, а инициативата за нейното написване е на „Гражданско сдружение за нова високотехнологична индустриализация”, под  водещата  редакция  на д-р  ик. Петър  Нейчев, Dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев и проф. д.ик.н. Асен Конарев.

Желанието на авторите и „Гражданското сдружение за нова високотехнологична индустриализация” е да предизвикат обществен консенсус за индустрията, като важен елемент на българската икономика за да е в съзвучие с европейския призив „За възраждане на европейската промишленост”, обявен в съобщението на Европейската Комисия от 22.01.2014г. и в редица други европейски документи от 2010г. до сега.

 

В книгата не се обсъжда реставрация на социалистическата индустрия, а прилагане на европейските концепции за укрепване на българската индустриална база. 

 

Авторите предлагат да се разработи дългосрочна Стратегия (Програма)  с  две основни направления - нова високотехнологична индустриализация на приоритетни отрасли  и високотехнологична реиндустриализация на „историческата” индустрия.

Първото и основно направление е фокусирано в три приоритетни отрасъла, и по-специално някои високотехнологични ниши от тях:  ИКТ - софтуер за интернет приложения и мобилни разработки; Преработвателна индустрия – еко-, био-, нанотехнологии в хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, както и Туристически отрасъл - СПА, уелнес и балнео като комплексен потребител на индустриални продукти и вътрешен износител.

 

Второто направление е високотехнологична реиндустриализация на така наречената „историческа” индустрия - традиционни предприятия, създадени и възстановени от български и чужди инвеститори, които все още имат жизнен цикъл. Чрез внедряване на иновации и високи технологии да се постигне по висока принадена стойност и да се осигурят работни места и прилични заплати.

 

Двете направления се различават както във времето, така и в съдържанието.

 

За „историческата” индустрия има достатъчно ресурси за успешно начало и се изисква държавата да осигури  условия на бизнеса и като не му пречи. Докато за „приоритетните” отрасли е необходимо повече време за науката, кадрите и интернационализацията на бизнеса.

От една страна в България е приета тезата  за приоритета и решаващата роля на капиталистическото пазарно стопанство като единствена алтернатива за развитие на България. От друга страна целият свят признава, че катастрофата на неолибералния икономически модел е пълна. За съжаление у нас пазарните фундаменталисти са много активни, а останалите икономисти много предпазливи. Намесата на държавата в страни с развит капитализъм няма да приключи в близките 10 години, докато не отшумят последиците от световната криза - както в банките, така и в производствения сектор, затрупан с планини от дългове.

 

 

В същото време, българската индустрия все още не се разглежда като едно от най-важните средства за измъкване от дълбоката икономическа и социална криза, обхванала страната. Очевидно е, че съществуващата структура на икономиката, както и изключително силната зависимост от чуждестранни инвестиции не могат да осигурят икономически растеж, който да позволи повишаване на заетостта и жизненото равнище, за да може да се ограничи, спре и направи обратим процеса на емиграция, на изтичане на най-важния производствен фактор – човешкия капитал. Страната се нуждае от висок  и интелигентен икономически растеж.

 

 

Авторите набелязват серия от политики за възраждане на българската индустрия. Те са свързани с инвестиции от страна на държавата и частния сектор в системна иновационна политика, специализирани държавни банки, форсиране на дуалната система на техническо и професионално образование, създаване на високотехнологични зони и клъстери, създаване на Министерство на индустрията и т.н.

Прочети цялата новина

Свързани новини: