И Гърция играе в шахмата за тръбопроводите

Енергийната война между Запада и Русия създава нови реалности и за Гърция. След анексията на Крим и подстрекаването на сепаратистки тенденции в Източна Украйна Европейският съюз с насърчението на американците се опитва да анулира или поне да забави енергийните проекти, които вече са в процес на реализация. Първият от тях е Южен поток.

В съчетание с новите заплахи, отправени от самия руски президент Владимир Путин в негови писма до 18 европейски ръководители, че неплащането на дълговете на Украйна към Газпром вероятно ще разклати нормалното подаване на природен газ за Европа, се породи тревога, тъй като се търсят алтернативни възможности за задоволяване на енергийните нужди на европейските страни.

Интерконекторни връзки, съоръжения за складиране на природен газ, газови терминали за втечнен природен газ все повече се появяват на масата на правителства и инвеститори, тъй като натискът е неистов, а Европа изглежда все по-уязвима спрямо Русия. Съвсем не е случаен фактът, че след писмата на Путин самият германски финансов министър заяви, че трябва дълговете на Украйна да бъдат изплатени от Г-7, а канцлерката Ангела Меркел при посещението си миналата седмица в Атина запази ниската тоналност спрямо Русия.

За страни като България, Сърбия, а и Украйна, очертаващото се замразяване на Южен поток създава огромни проблеми и прави приоритетни проекти като Трансадриатическия газопровод ТАР, който ще пресича Северна Гърция и ще доставя азербайджански газ до Италия, както и проекта за превръщането на Кавала и Александруполис в разпределителен център за втечнен природен газ, превозван с танкери от Катар или други отдалечени, но сигурни енергийни източници до Балканите и Централна Европа.

Тази тръба, която ще пренася руски газ през Черно море до българския бряг и от там ще продължава до Сърбия, Хърватия, Унгария Словения и Италия представлява един много важен проект за Газпром. След Северен поток, по който през Балтийско море директно се доставя газ от Русия до Германия, това е втората тръба, заобикаляща Украйна и де факто освобождава Москва от плащането на такси, възлизащи на милиарди евро годишно и най-вече от нейната зависимост от всяко провителство в Киев.

Южен поток е приоритетен за Русия и Газпром. Кризата в Крим обаче предизвика тревога, защото като се има предвид, че трудно ще бъде взето решение за каквото и да е действие, свързано със Северен поток, изборът за замразяване на Южен поток изглежда по-вероятно в рамките на евентуално нарастване на санкциите.

От друга страна, отрицателните сигнали вече дойдоха от първата вълна санкции. Обстоятелството, че руският магнат Генадий Тимченко (неговата компания Стройтрансгаз е сочена като победител на търга за българското разширение на тръбата) е сред хората, фигуриращи в черния списък на САЩ след откъсването на Крим, сгъстиха още повече облаците около съдбата на Южен поток.

Генералният директор на италианската ЕНИ Паоло Скарони (компанията му участва в консорциума за строежа на Южен поток) заяви в италианския парламент, че “най-вероятно проектът няма да бъде реализиран в скоро време”. На този фон се появи и разкритието на британския в. “Телеграф”, че самият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на среща при закрити врата с български политици (където споменал за наличие на руски агенти на българската политическа сцена) казал, че Южен поток не е приоритет за ЕС.

Той подчерта, че България трябва да е особено внимателна по отношение на сътрудничеството си с Русия по изграждането на тръбопроводите и трябва да диверсифицира енергийните си източници (България задоволява на сто процента газовите нужди от Русия), като спомена специално за Азербайджан, а също и за газопровода ТАР.

За този уикенд бе планирана двустранна среща България-Русия на ниво министри на икономиката, за да се разискват енергийни въпроси, в това число и за цената на природния газ, а също и за евентуално рестартиране на ...

Свързани новини: