Левон Хампарцумян: Фиксирането на лихви със закон не е ефективно

 С Левон Хампарцумян, председател на асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк разговаря София Терзийска 

 

- Г-н Хампарцумян, изненадахте ли се от решението на парламента таксата за предсрочно погасяване да отпадне и за старите ипотечни кредити?

- Не виждам рационална причина да се правят свръхспешни промени в пленарната зала, използвайки тактика на градската партизанска война. По директивата за потребителските кредити на ЕС се работеше 4 г., а по тази за ипотечния кредит - 8 г. През това време се дискутираха варианти, взимаха се мнения на потребителски организации, на индустрията и регулаторите, защото материята е сложна.

Свръхоптимистично е да смятаме, че колективният интелект на българския парламент може да свърши същата работа за едно заседание от 1-2 ч. Отношенията между законодателите и банките не са отношения на война, банките спазват въведените от законодателите регулации.

Банките работят с парите на своите вложители и сме отговорни за тях.
Ние смеnфинансов посредник между вложители и кредитополучатели И балансирането на това е сложна професионална работа, която трудно се поддава на 5-минутна регулация, а е по-скоро обект на международни, местни закони, независим регулатор в лицето на БНБ и др. Банкирането е силно регулиран бизнес.

На човек, на когото не му стигат парите, каквито и регулации да се въведат, парите пак няма да му стигат. Това е като опита да се завиеш с късо одеяло - или краката, или главата ще са отвън. Докато не намериш по-голямо одеяло, няма как да ти е топло.

- Според законодателя един от крайните ефекти ще е повишаване на конкуренцията и понижаване на цената на кредита.

- Всяко нещо си има цена. Не мога да поема отговорност за търговското поведение на 30 банки на пазара. Но има предпоставки добросъвестните да плащат на недобросъвестните. Защото предсрочното погасяване е нарушение на един договор между банката и клиента.

- Т.е. има риск част от мерките да доведат до повишаване цената на кредитите?

- Някои от мерките може да имат такъв ефект. Но върху цената на кредита влияят много фактори. Различните банки ще формират различни търговски политики и продукти. Цената на кредита и лихвата остойностява всички възможни рискове. Някой да не плати или да прекъсне предсрочно договора, е риск с определена стойност.

Не бих се наел да предскажа движение в едната или в другата посока. Само казвам, че има фактори, въведени с този закон, които ще накарат банките да остойностят новия риск и да го прибавят към цената. Дали ще решат да поемат част от този риск, или ще го прехвърлят изцяло върху клиентите, т.е. върху тези, които не нарушват договора и не погасяват предсрочно, ще видим.

Дали това ще се хареса на депозантите, които са основният източник на парите за кредити, и дали ще е положително за развитие на икономиката, не знам. Принципно не вярвам насърчаването на неспазването на договорните отношения да бъде позитивен фактор за развитието на една икономика.

- Формирането на лихвите с референтен процент на база "Юрибор" или "Софибор" ще оскъпи ли кредитите, ако тези индекси се покачат?

- Днес сме в период, когато лихвите са на исторически ниски нива. Твърдото фиксиране на някакъв индекс, който сега е с ниска стойност, но в бъдеще може да се повиши, би увеличило риска от бъдещи затруднения за клиентите.

- Според депутатите управителните съвети няма да определят лихвите по неясни критерии, докато гледат в тавана.

- Така ще се изпълни мечтата на политиците управителните съвети, т.е. професионалистите, да не се намесват при формирането на лихвите. Но банкерите няма да могат да реагират и когато лихвите на българския или международния пазар тръгнат нагоре.

Не може със закон да се фиксират цени Промените, преведени на обикновен език, означават - управителните съвети, т.е. професионалистите, да не се бъркат в определянето на цените, защото политиците и световните пазари знаят по-добре как това се случва. Дали ще донесе преимущество за клиентите, ще покаже бъдещето.

Фискираната лихва означава, че всички потенциални рискове трябва да бъдат остойностени и вкарани в цената на кредита.
На хората ще им се наложи да плащат за всички потенциални рискове,
част от които вероятно никога няма да се реализират. При гъвкава лихва това ще се избегне.

Крайната цел на една добре структурирана професионална банка, която иска да расте и да е устойчива дългосрочно, е да бъде в перфектни отношения с клиентите си. Не защото сме симпатични и добродушни хора, а защото се предполага, че лоялните отношения създават допълнителни възможности за бизнес през целия живот на човека.

- Но има и некоректни.

- Има едни хора с тояги, които раздават кредити и правят страшни неща, но това е напълно различен бизнес. Те не са обект на банковите регулации, а на Наказателния кодекс и взаимоотношенията се регулират от съд, прокуратура и полиция. Смешно е да се борим с престъпниците с нови закони - работата им е да не ги спазват. Няма да ги накараме да се предадат в полицията. Методите за борба са различни.

- Визирате новия закон за бързите кредити, който се пише ли?

- Не визирам нищо. Описвам общо каква е ролята на правоохранителните органи.

- Промените въвеждат таван на оскъпяването от 50%, което ще засегне новите бързи кредити. Ще избуи ли лихварството, както предупреждават фирмите?

- В лихварския бизнес високите лихви отразяват високия риск на кредитополучателите - доста често те са хора с по-ниски доходи и образование, в затруднено положение. На тях банките ще им откажат кредит. В крещяща нужда вероятно ще отидат при кварталния лихвар и ще платят много висока лихва, ако няма легални фирми. Има опасност част от бизнеса с бързи кредити да отиде в сивата зона. Но борбата с местни лихвари с бухалки не е работа на БНБ, а на правоохранителните органи. Законът може да им създаде повече работа, а не да реши проблема на закъсали за финанси потребители.

Фундаменталният въпрос не е регулацията, а създаването на условия икономиката да расте. Трябва да се фокусираме върху действия, които биха насърчили предприемчивостта, инвеститорите, предсказуемостта.

- Ще тръгне ли пак кредитният туризъм?

- Не вярвам, защото ще е контрапродуктивно. Всички са фокусирани върху условията по кредити и лихвата. Но за рефинансиране има допълнителни разходи, които не зависят от банките и не се плащат на тях - за нова оценка на имота, държавни и нотариални такси. Клиентът ще е свободен да го направи, но дали ще има икономическа изгода, не е ясно.

Имаме и корпоративни клиенти, чиито служители ползват преференции при нас и няма да искат да ги загубят. Всяка банка си пази добрите клиенти. Ако има движение, то ще е на клиенти, които очакват по-позитивен резултат, като се преместят.

- Ще премахнете ли таксата за усвояване и управление, както е записано в закона, или ще я калкулирате в лихвата?

- Депозитите са със срочност от 6 месеца до 2 г., а един ипотечен кредит може да е за 30-35 г. Работата на банките е да балансират актива и пасива за дълъг период, което е свързано с разходи за управление и администриране. Ако тези реални разходи не се плащат като такси, ще се пренесат в лихвите.

- Съобрази ли се законодателят с ваши коментари по промените?

- Доколкото ни се даваше информация за част от предложенията, сме дали професионално становище как би се отразило на сектора, участвахме и в публичните дискусии в парламента. 
Ние сме сектор, който се подчинява на регулациите. Не носим отговорност за промените и техния краен вариант. Професионалната и политическата отговорност за тези текстове е изцяло в законодателя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: