Сигурно Търновската конституция ще бъде предмет на изследвания и след още 100 години, сигурно ще има критики и анализи от юридическа и от историческа гледна точка, но трябва да сме наясно, че тя се създава, когато в Европа все още робството не е отменено, подчерта Михаил Миков. Той уточни, че в цивилизована, културна Европа робството се отменя 40, формално 47 години след създаването на българския основен закон. Този текст от Търновската конституция е само пример за отношението на създателите на българския основен закон, той е отговор не само на волята за свобода, но и на онова, което вече броди из Европа като нагласа за обществени и политически промени, добави председателят на Народното събрание.

 

 

Михаил Миков посочи, че доклади в научната конференция, която започна на 13 април във Велико Търново, са представили повече от 50 лектори. По думите му фактът, че 135 години след създаването на Търновската конституция има такъв интерес към буквата, но и към духа на този основен закон, показва непреходният й характер. Много от текстовете на Търновската конституция днес са залегнали в действащия ни основен закон, много от правата и свободите са преминали, преплетени и през трите следващи Търновската конституция български основни закони, подчерта председателят на парламента. Той добави, че въпреки многото спорове дали България да създаде свой основен закон преди да е решен въпросът за обединението й, в Търново е надделяло усещането за държавност, за възможното решение при устройването на новата българска държава, което по-късно става основа за създаването на Княжеството, за Съединението на България, за укрепването на третата българска държава.

 

 

Председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание Янаки Стоилов определи България според Търновската конституция като конституционна дуалистична монархия с елементи на парламентаризиране. По думите му това залага големите политически конфликти, които са съпътствали най-дълго действалия български основен закон. В по-голямата част от времето, в което е действала Търновската конституция, тя или е била нарушавана, или дори суспендирана, добави Янаки Стоилов.

 

Конституцията не е единствената защита на демокрацията, без пълноценно действие на партиите, на гражданските сдружения, на самите граждани, тя няма как да надрасне обществото и да гарантира своето собствено прилагане, заяви Янаки Стоилов. Според него по тази причина често на основния закон се приписват недъзи на самото общество. Сегашната ни Конституция е устойчива, тя с малки промени даде възможност на България да стане член на Европейския съюз, тя не е остаряла, съпоставена с моделите, които действат в другите страни, дори с нея България може да започне и следващ преход, добави той.

 

 

Няма належащи промени, които да бъдат приемани в Конституцията, но има нужда от конституционен дебат, смята Янаки Стоилов. По думите му този дебат може да започне, но трябва да се води много по-сериозно, отколкото се предлага в последните няколко години. Конституционният дебат, който ни се предлага, е интелектуално изтощен, теоретично принизен и политически много ограничен, заяви председателят на Комисията по външна политика. Според него първо трябва да се определят проблемите и едва тогава да се прецени кои от тях могат да бъдат решени от Конституцията. Янаки Стоилов подчерта, че едни от най-големите властови сфери днес - финансовата система, медиите, външните фактори, нямат конституционна уредба и уточни, че това са големите теми, по които трябва да се започне дебат.

 

 

В изказването си пред участниците във форума деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Сашо Пенов отбеляза, че преди Освобождението само 56 българи изучават юридически науки и на тях е трябвало да разчита и новообразуваната българска държава. Въпреки, че първенците са били малко, а тези с юридическо образование и кариера още по-рядко явление, всеки от участниците в Учредителното събрание се е превърнал в конституционалист и е трябвало да осмисли що е то разделението на властите, какви са правата на човека, какъв е механизмът, по който се осъществяват обществените отношения и други основни политико-юридически термини, подчерта той.

 

 

Още с първия основен закон на третата българска държава е прогласено разделението на законодателна, изпълнителна и съдебна власт, заяви проф. Сашо Пенов. Той отбеляза, че израз на истинския стремеж за свобода и уважение към човешкото достойнство са разпоредбите на Търновската конституция, които изразяват отношението на народното представителство към свободата и равенството пред закона.

 

 

Независимо от превратностите на съдбата, благодарение на тези хора вече 135 години имаме конституционно устройство, подчерта деканът на Юридическия факултет на СУ. Той призова към преклонение пред родолюбието и изпълнената с мисъл за България и българския народ дейност на българските държавници, чиито демократични идеи и воля да отстояват свободата и правовата държава правят България достоен член на европейското семейство.

 

В доклада си проф. Мария Манолова от Българската академия на науките подчерта, че Търновската конституция прокламира принципи, които залягат в основата на всички демократично устроени държави. Това са важните за всяко държавно устройство – разделение на властите, политически плурализъм, парламентарен контрол и министерска отговорност, децентрализация в общинското управление, основни политически права и свободи на гражданите, уточни тя.

 

 

Проф. Евгени Танчев от Юридическия факултет на СУ посочи, че не е било възможно Търновската конституция да предвиди друга форма на управление на България, различна от конституционната монархия. Единственият републикански проект в рамките на действието на Търновската конституция принадлежи на Александър Стамболийски, подчерта той и допълни, че за този проект Александър Цанков пише, че предвижда провъзгласяването на републиканска конституция, но, за да се успокоят Великите сили, цар Борис запазва пожизнено функциите на президент. По думите му не е справедливо и не можем да предявяваме обвинения и към сегашната конституция, защото голямата част от идеите за промени не са били предложени при нейното създаване. Конституцията трябва да тачим, а не толкова индивидуалните носители на идеи и политици, завърши изказването си проф. Евгени Танчев.

 

 

Пред участниците във форума изказване направи и проф. Искра Баева от Историческия факултет на СУ.

 

 

По време на конференцията в София беше представен енциклопедичния справочник „Учредителите” на проф. Милко Палангурски. В него за първи път на едно място са събрани биографиите на онези 230 души – създатели на първия конституционен закон на България. „Учредителите, които поемат тежкия кръст да създадат условията за бъдещото развитие на страната не са аристократични наследници, предприемачи или учени от световен мащаб, но всички са си извоювали правото да бъдат лидери”, посочва авторът на книгата. Той отбелязва, че за първи път различните течения и направления във възрожденското общество се сливат в едно тяло, което гордо постановява, че Княжество България ще има парламентарна система на управление, която ще се развива по класическите конституционни принципи, съчетани с широките права и свободи на гражданите.

 

 

Тридневната научна конференция "135 години български парламентаризъм" беше организирана от Народното събрание съвместно с Юридическия и Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

 

На 13 и 14 април 2014 г. във Велико Търново пред участниците в конференцията говориха ректорът на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Пламен Легкоступ, председателят на Народното събрание Михаил Миков, председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, председателят на Конституционния съд проф. Димитър Токушев, член-кореспондентът на Българската академия на науките проф. Андрей Пантев, както и академик Георги Марков.