Крим има труден път, докато стане руска провинция

Ройтерс

Наталия Руденко сякаш още чува крясъците на един баща, който настоявал в украинското училище в кримската столица, което тя ръководела от 17 години, вече да се преподава на руски. Това станало, когато в кабинета й дошли представители на местната власт, за да я уволнят.

Тяхното послание: Руденко и нейното училище, което готви кандидати за украинските университети, вече нямат място в едно общество, гласувало да се отдели от Украйна и да се присъедини към Русия, след като Москва разположи войски на черноморския полуостров. Когато потресените учители и родители се събрали в кабинета й, носейки цветя, достолепната 62-годишна жена едва сдържа чувствата си: “Изградила съм това училище от основите”, казва тя.

Уволняването на Руденко е част от колосалното разместване, извършвано под ръководството на Кремъл след анексирането на Крим, за да може този украински регион с около два милиона население набързо да се промени и превърне в руска територия, населявана от руснаци. Проруските лидери бързат да свършат тази смайваща монументална работа през “преходния период”, който ще трае до 1 януари 2015 г. Често това става по бързата процедура и не много деликатно.

Една от първите им стъпки беше да присвоят почти всички местни активи на украинската държава - от енергийните компании до пристанища, музеи и фабрики - и да ги направят национализирани руски активи. Откакто на 21 март президентът Владимир Путин официално анексира Крим, там цари бъркотия. Съдилищата са парализирани, банковата система е в хаос след изтеглянето на украинските и западните банки, а бизнес връзките с Украйна бяха прекъснати.

Руски полицейски автомобили от отдалечени райони започнаха да патрулират по живописните кримски улици с цъфнали дървета, но не е ясно по каква юрисдикция го правят. “Украинските закони вече не се прилагат, а руското законодателство още не е влязло в сила”, казва Сергей Фоминих, партньор в местна адвокатска фирма, чиито дела в съда са замразени заради неяснотите около новата съдебна система.

Училището на Руденко е най-голямото от единствените шест в Крим, в които се е преподавало на украински. Наташа Мелничук е един от многото родители, които искат да се мине към обучение на руски, тъй като предпочитат Москва пред Киев за бъдещето на децата си. “Ние нямахме избор, но сега нещата са такива, каквито са”, казва 39-годишната майка на две момчета, която е била против отцепването на региона. “За тях няма смисъл да продължат да учат на украински, ако ще ходят в университети в Русия”, заявява тя.

Крим бе част от суверенната Украйна в продължение на 23 години след разпадането на Съветския съюз и до референдума миналия месец, обявен за нелегитимен от Украйна и Запада. Референдумът и декларацията на Кремъл няколко дни по-късно, че Крим вече е част от Русия, създадоха нова политическа действителност, която сега нейните бюрократи, работейки на две смени, се стараят да направят постоянна.

Като цяло хората вярват, че ще им бъде по-добре под руско управление, но някои предприятия пострадаха тежко от политическите вълнения. “Какъв бизнес? Бизнесът умира. Правилата се променят всеки ден. Невъзможно е”, казва директорът на един лозарски масив, разположен на скалисти крайбрежни хълмове, като моли да не бъде назоваван, защото фирмата е била национализирана. На път е да спре производството в корабостроителницата “Залив” - един от най-големите работодатели и данъкоплатци от частния сектор. През есента заради протестите в Киев клиенти от Норвегия и Холандия прекратиха преговорите за нови договори.

“Трябва да променим цялата си логистика. Реакцията на Украйна е непредвидима. Пренасочваме всичко към Русия”, казва Александър Баталин, президент на “Фиолент”, която доставя 90 на сто от всички електроуреди в Украйна. Базираната в Симферопол компания е основен играч в местната икономика със своите 1800 работници и ...

Свързани новини: