Западът трябва да се изправи срещу Путин преди да е късно

Цената на спирането на Русия в момента е голяма, но тя единствено ще се покачва, ако Западът не предприеме нищо, пише The Economist.   Първо Путин смачка Грузия, но светът му прости, защото Русия беше прекалено важна. После той погълна Крим и светът отново се съгласи, защото Крим винаги е бил руски. Сега той прониква в Източна Украйна и светът се колебае, защото проникването не е точно нахлуване. Но ако западните сили продължат да не се изправят срещу Путин, той скоро може да се озове на прага им.   Щурмуването на полицейски управления в Източна Украйна през уикенда от проруски протестиращи беше умен ход, защото постави управлението в Киев в невъзможно положение. Путин предупреди, че Украйна е на ръба на гражданска война. Ако правителството не успее да си върне контрола, ще остане уязвимо към критики, че не може да осигури реда в собствената си държава. В противен случай, ако прибегне до сила, рискува да се стигне до ескалация на напрежението и кръвопролития. И в двата случая губи.   Западът – слаб и разделен   Западът стана свидетел на това как Русия подмина неговите предупреждения и заплахи, защото изглежда слаб и разделен. Така че дори най-големите миролюбци трябва да си дадат сметка, че единственият начин за стабилизиране на ситуацията е да се изправят срещу Путин, защото в днешно време твърдостта е единственото средство за избягване на бъдещи конфликти.   Русия твърди, че не е участвала по никакъв начин в превземането на градове като Словянск и Горловка, но това не звучи много правдоподобно. Акциите бяха координирани и са в стратегически региони, където имаше малко протести. Точно както в Крим преди шест седмици, войници без обозначителни знаци и с руски оръжия изнесоха първоначалните нападения (вчера Путин призна, че военните без опознавателни знаци в Крим са били част от руската армия - бел. ред.).   Русия се намесва в Източна Украйна от седмици, като понякога резултатите са дори комични. На 6 април "местни граждани" щурмуваха операта в Харков, мислейки, че поемат контрола над централата на местната власт.   Руските дипломати се аргументират с това, че дестабилизацията на Украйна не е в техен интерес и затова нямат нищо общо с протестите. По принцип държавите наистина имат полза от мира и просперитета на съседите си, но Русия, загрижена за собствените си претенции да управлява и от състоянието на икономиката си в застой, има причини да се страхува от проевропейските протести, които свалиха бившия президент Виктор Янукович. Сега тя изглежда твърдо решена да види провала на новата Украйна.   Русия цели дестабилизация на Украйна   Причините, поради които Русия би искала да дестабилизира Украйна, са няколко. Един от мотивите би могъл да бъде да се попречи на провеждането на президентските избори на 25 май. Това би лишило Украйна от легитимно избрана власт, която да възстанови реда в държавата.   Друг възможен мотив е стремежът да бъде оправдана руската намеса. Путин е способен да използва както анархията, така и кръвопролитията като претекст да изпрати военните части, струпани по границата, като "миротворци" в Украйна.   Но окупацията ще има висока цена и затова Кремъл би могъл да предпочете трети вариант – граждански конфликт, който да дискредитира властта в Киев, последван от паралелно правителство в Източна Украйна. Няма нищо лошо в принципа на федерализма, но този сценарий ще доведе до руска доминация.   Някои биха предпочели този вариант като най-малкото зло. Украинските политици и олигарси биха могли да са доволни, защото ще могат да продължават да крадат. Западът пък ще се успокои, че Русия няма да е нахлула.   Но подобен изход ще бъде много драматичен за украинските граждани, особено за тези, рискували живота си на Майдана в името на възможността за нещо по-добро. А ако Западът приеме тази развръзка с облекчение, това би било много погрешно тълкуване на вредите, причинени от Русия.   Опасни прецеденти   Путин използва украинската криза, за да установи някои опасни прецеденти. Той заяви, че е негово задължение да се намеси в защита на рускоговорящото население, където и да е то. Той проведе референдум и анексиране, незачитайки украинските закони. И в същото време потъпка признаването на украинските граници, които Русия подписа през 1994 г., когато Украйна се отказа от ядреното оръжие.   С развитието на ситуацията, Путин показа, че истината и законите са тези, които обслужват интересите му според ситуацията.   Руският президент доказва, че руските ценности се различават от западните либерални такива. Сега той разполага с инструментите за вътрешна и външна намеса, чрез които да прекрои постсъветския ред.   Това би могло да се случи в Приднестровието, където има руско военно присъствие от началото на 90-те. Или пък в Казахстан, където има значително руско население на север.   А може би в балтийските страни, в две от които живеят големи рускоговорящи малцинства и всички от които зависят от руския газ. Тъй като последните са част от НАТО и Европейския съюз (ЕС) обаче, евентуални руски действия спрямо тях биха означавали предизвикване на целия Запад. А неправилно оценяване на ситуацията и от двете страни би могло да бъде катастрофално.   Затова Западът трябва да покаже на Путин, че той ще трябва да плаща за следващите си действия. Досега обаче политическото говорене на Запада се оказва доста по-голямо от готовността му за действия, което допълнително допринася за облика на слабост.   Възможностите на Запада   Залогът в Украйна не е достатъчно голям, за да се рискува война с ядрено въоръжена Русия. А европейските гласоподаватели няма да са доволни от недостиг на газ, така че ембаргото също не е вариант. Но Западът разполага с други козове.   Единият е военен. НАТО трябва да обяви, че ще проведе учения в Централна и Източна Европа, че ще подсили въздушните и кибер защитите си там и че веднага ще изпрати свои части, ракети и военновъздушни сили в балтийските държави и Полша.   Членовете на НАТО пък трябва да увеличат военните си разходи.   Друга възможност са санкциите, досега наложени само върху няколко от приближените на Путин. Време е за по-обхватни визови ограничения срещу влиятелните руснаци и техните семейства. Франция от своя страна трябва да преустанови продажбата на военни кораби на Русия.   Още по-сурово наказание би било откъсването на Русия от долара, еврото и британската лира. Подобни финансови санкции, като тези, които накараха Иран да преговаря относно ядрената си програма, биха лишили Русия от приходите ѝ от износа на петрол и газ, оценявани в долари и биха я накарали да използва резервите си, за да плаща за повечето от вноса си.   Такива санкции биха навредили и на Запада, особено на Лондонското Сити, но биха си стрували. Те трябва да бъдат наложени сега и да дадат причина на Путин да се спре. В противен случай следващия път цената ще бъде още по-висока.   По investor.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: