Климент Христов: Радвайте се и веселете се – Великден е!

Великден е. И въпреки, че тая година ни валя и сняг и дъжд и времето никак не предразполага за празници, радвайте се и веселете се, хора, Великден е.

Като типичен българин никак не обичам някой да ми казва какво да правя. Предполагам и Вие? А и в това намусено време, в тая криза - финансова и морална, заливани всекидневно с отпадъците на политическото и хорско лицемерие, на кой му е до празници? Но празниците са за хората, а не хората за празниците. И за да не давам на никого тон в живота, просто ще споделя някои примерни идеи за празника.

Великден е празник на радостта – радвайте се и веселете се – но умерено, не разточително в гуляи и оливане, радвайте се като децата - чистосърдечно и искрено. Защото, ако и последната ни искрица радост угасне, ще се разтворим в мътилката на лепкавите си злободневни и дребнави проблеми.

Великден е празник на победата на живота над смъртта. Не обичате да мислите за смъртта? Нали? Никой не обича. А тя е неизбежна. Всеки ден губим по-близки или по-далечни, но скъпи, ценни хора. Великден е празник на надеждата, че има начин животът да победи смъртта. Да останем живи. Но това зависи от решенията и постъпките на всеки един от нас.

Великденският разказ от последните дни на страстната седмица е най-обичайната история на живота: разказ за въодушевление и викове "Осанна", преминаващи в лицемерие и завист, история за страха за собствения живот и предателството на бъдещият апостол Петър в опит да се спаси сам себе си и последвалото разкаяние, разказ за подклаждането на омраза и викове "Разпни го" срещу онзи, с когото не сме съгласни. И най-накрая разказ за отказа на Пилат да отстоява истината, дори когато я вижда, пред страха от последствията във всекидневието на политиката, не по-различно от днес. Но Великден е празникът на неумиращата, а възкръсваща въпреки всичко истина. Радвайте се и веселете се.

Великден е празник на семейството, на единството, на общността, която е била смачкана, уплашена, сгазена за нула време и натикана в най-затворените стаички, за да излезе отново навън по-силна и окрилена от надеждата за нов живот. Огледайте се наоколо. Не намусени с грижите на ежедневието си. Отърсете се от тях и просто погледнете с чисто сърце. Този празник не е няколко почивни дни, в които да свършите всичката натрупана от зимата насам работа по къщата, нито да прекалите с яденето и пиенето. Останете у дома със семейството – колко често се събирате, за да поприказвате, за да си разкажете нещо, спомени от отминалите дни? Боядисайте яйцата с децата – Вашите или племенниците или на братовчедите – няма по-голяма забава. Отидете с приятелите в парка. Отидете в църква. И не, няма нужда от бутане. Това не са опашките от едно време, когато даваха само по три кисели млека. Няма да свърши това, което раздават. Нито върбата, нито здравецът. А дори и да свършат пак не е страшно. Огледайте се наоколо. Вижте хората. И те са като вас. Ние сме общество – едно цяло. Живеем заедно всеки ден, а не сме просто сбор от единици.

Останете и след като "попът" каже "Христос воскресе". Не бързайте с яйцата и козунаците – те няма да избягат. Сигурен съм, че сте си приготвили достатъчно. Останете, за да се "христосате" – да се поздравите с всички останали в храма по случай празника. Вижте, че няма нужда от блъсканица – поздрав и учтива дума има достатъчно за всички. Само да имаме малко уважение и взаимно търпение.

Останете повече в църква – да, дълга е службата,но какво пък – веднъж в годината е Великден.

После по обратния път, ако се опитате да си занесете светлина със свещичка у дома, ще виждате и другите като Вас, с които заедно ще сте като малки отражение на звездното небе по тихите улици.

А на сутринта може би всички ще се събудим малко по-добри? Зависи от нас дали ще станем и останем такива. Великден е – радвайте се и се веселете!

Прочети цялата новина

Свързани новини: