Само християнските ценности могат да съхранят обществото

- Ваше Високопреосвещенство, броени часове ни делят от Възкресение Христово. В последните години храмовете на празници са пълни. Означава ли това, че макар и в криза, хората станаха по-духовни, по-вярващи, или и религиозни сме показни?- Във време на финансова и морална криза на ценностите българският народ, който изконно е закърмен със своята православна вяра, все повече и повече се връща към нейните корени. Затова и храмовете в последните години са препълнени не от суеверие, нито от суета, а по-скоро от вяра и надежда в Божията Любов и Милост. Като че ли Църквата се оказа последният пристан и крепост на българския народ, която все още устоява на всички онези бурни вълнения на житейското море. Защото, макар оплювана, охулвана, раздирана от вътрешни противоречия между нейните членове, тя е вечна институция. Това е, тъй защото е изградена не на човешкия, а на Божествения фактор. Христос, като глава на Църквата, е същият и вчера, и днес и во веки. Той е вечен. Както четем в Свещеното Писание: „Портите адови няма да й надделеят”.  Тя ще пребъде во веки. Народът, който е осъзнал и има своята благодарна историческа памет, той е оценил мястото и ролята на Църквата. Естествено, в последно време се вижда оскъдяване на моралните ценности, на нравствеността. Сякаш това, което е ненормално спрямо моралните нравствени изисквания, в момента се котира в обществото като съвсем обичайно. И обратното, моралното, което е изградено върху добродетелите, се счита за ненормално. А това говори за подмяна на ценностната система, добродетелите са заместени с техния антипод. Това се насажда в съзнанието на хората като нещо нормално. Затова и Църквата издига своя глас тогава, за да може да покаже верния път на своите чеда.  А ние, духовниците, сме призвани да бъдем пастири на повереното ни от Бога стадо. . Както е казано в Свещеното Писание, когато той вижда вълка, не бяга, а остава и брани поверените му от Бога. В тези дни на изпитание за българския народ е много важна ролята на Църквата и нашата отговорна задача, която напоследък е още по-отговорна, та дори се явява водеща. - Има ли в Църквата авторитети или кризата от обществото се отразява като в огледало, и в нея? - И да, и не, защото вечният авторитет, като глава на Църквата, е Христос. В нея, а тя е част от нашето съвременно общество, влизат  хора, проекция именно на това съвременно общество. Кадрите й се изграждат в годините. В момента в тази криза на кадри във всички сфери, естествено е и тя да бере плодовете на разкола и атеистичния режим. Не го казвам за оправдание, но го споменавам като последствие. Като прибавим и това, че БПЦ сякаш е неглижирала въпроса със своите кадри, проблемът става голям. След още няколко години тя ще бъде на прага на тотална кадрова криза. В нашата страна много храмове пустеят, състоянието на монашеството е плачевно. В много манастири има по един калугер, който стои там като пазач. Монашеството на една църква показва какво е и нейното кадрово състояние и потенциал. То е нейният гръбнак. Според нейната традиция и устав, ръководните й кадри в лицето на епископите и митрополитите, които трябва да упражняват архиерейската власт, се излъчват именно от средите на монашеството. Когато ние нямаме монаси, ще дойде време да няма кого да ръкоположим за епископи, кой да бъде избран на мястото на оттеглил се или покоен митрополит. - Съществува ли такъв проблем и в Европа – в храмовете в диоцеза на БПЦ, в другите православни църкви?- Обаждат ми се много свещенослужители, които искат да дойдат да служат в Западно и Средноевропейската епархия. Една голяма част от тях не са наясно с реалните условия. Да бъдеш свещенослужител на Запад, от една страна, е призвание, а от друга, за разлика от България, при нас Западно и Средноевропейската епархия е предимно мисионерска епархия. В Европа на нашите хора се налага да пътуват стотици километри разстояние, за да удовлетворят духовните потребности на нашите сънародници. В момента имаме свещеници, единият от които пътува от Португалия до Барселона и Палма де Майорка, където имаме новосъздадена църковна община и има много работа. При нас динамиката е много голяма, границата на нашата епархия се променя постоянно, защото българската емиграция се разраства. Свещенослужителите трябва да са много мобилни, да знаят чужди езици, да умеят да си правят графиците и мениджират максимално рационално своето време, да умеят да създават и поддържат добри контакти. - Тоест, не Ви е лесно да сте Западноевропейски и на Средна Европа митрополит?- Нужно е човек да има висока ситуативност, да познава езика на дипломацията, да може да отреагира в момента на всяка една ситуация. Затова аз благодаря във всеки миг на Господа, че в една млада възраст като моята Той е промислил да стана митрополит, тъй като имам сили да работя за Църквата. Например, в рамките на един месец на мен ми се налага да посетя 4-5 държави. Аз пътувам всяка седмица. Това е мой дълг и аз го изпълнявам. Но интензитетът на тези пътувания изисква много добра координация. Слава богу Бог ни е дарил с много добри свещенослужители в Западно и Средноевропейската епархия. Със своя опит в годините и интеграцията им в тези държави те спестяват много по отношение на организационната и чисто бюрократичната дейност, която трябва да се върши. Ние не играем на шеф и подчинен, общуваме свободно и сме приятели съработници на Божията нива. - Как ще бъдат удовлетворявани духовните нужди на българите в Рим, след като храмът „Св. Винченцо и Анастазий”, предоставен ни от папа Йоан Павел ІІ, ни бе отнет?- Предстои подписването на новата конвенция с викариата на Рим за предоставянето на храма „Св. ап. Павел” за богослужебна употреба от нашите сънародници в Рим. Това е крачка към възвръщане на доверието, което за жалост бе почти изгубено безвъзвратно заради бившия свещеник Кирил Бобчев и неговите противоканонични действия. Храмът, който ни бе предоставен, бе превърнат повече в туристическа спирка, вместо да е огнище на вярата за българите там. Срещнахме разбиране и много скоро ще имаме отново храм след нелеки преговори. Успяхме, с Божията помощ да изчистим името на БПЦ, защото нещата бяха стигнали до ниво дипломатически скандал. - Казвате, че името на БПЦ в Рим е изчистено, но след скандалите там възвърнаха ли си доверието в нея нашите сънародници?- Нашите сънародници в Италия винаги са имали доверие в църквата. Ние вървим напред, защото нашата задача е не да угодим на човеците, а на Бога. За мен е важно, че българите ще имат място за свои богослужения. То няма да е на пъпа на Рим при фонтана Ди Треви, но на мен не ми трябва място – туристически обект, а богослужебно място, за да се чувстват и вярващите добре, когато чуят Литургията на църковно-славянски език и проповедта на български език, а след това да се съберат и да пообщуват със свещеника и помежду си. Това е и задачата на Църквата зад граница – да опазва Словото Божие, но да опазва и родните традиции и обичаи. И така всякога да бъде духовният мост на хората там към родината. Българският дух е жив и бодър. И това личи особено ярко на големите християнски празници, на които се вижда и чисто българската традиция.- България е член на Европейския съюз, но само нашата църква няма свое представителство в Брюксел. Какво се прави в тази посока?- Светият синод прие решение, според което ме натовари с нелеката задача да бъда представител на БПЦ в Европейския съюз. Задачата е чрез нашето представителство там да следим за предстоящите европрограми и проекти, които могат да се отнесат и към нашата църква, и да я информираме. Има много средства не само за енергийна ефективност, но и за социална дейност, която сега е куцащото звено на БПЦ. За нея са нужни средства. Евросъюзът ги отпуска, ние трябва да се постараем да спечелим проекти и да започнем да работим. Ние, представителите на православните църкви, трябва да отстояваме светото православие. Дълги години тези, които са там, на кипърската, на еладската, например, излизат винаги с общо становище, петиции и позиции по въпроси, дискредитиращи морала, нравствеността и дори православието според някои предложения. Ние сме там, за да покажем, че гласът на Църквата е жив, а от там нататък, като архиереи да издигнем своя глас в защита на морала и нравствеността. Например, в Неделя православна представителите на православните църкви излязохме с обща петиция срещу предложението за разрешаване на кръвосмешението, каквото беше внесено от една евродепутатка. На такива неща ние трябва да реагираме още в зародиш, защото стане ли закон, няма как да го променим. - Вие работите в европейска среда, където трябва да колаборирате и с католическите, и с протестантските общности. В България обаче все още от страна на БПЦ има голяма сдържаност към другите деноминации, някои реакции дори ни връщат в средните векове. Доколко можем да общуваме и трябва ли да викаме „еретици, еретици”, както някои крещят и сега?- От кръстоносните походи досега са минали доста векове. Църквата отчита, че те са нанесли много сериозни щети на православието. Живеем обаче в ХХІ век – века на диалога, когато има много повече неща, около които можем да се обединим и с католиците, и с протестантите, отколкото да се делим. Не говоря за канонично общение като обща евхаристия или молитва. Това е немислимо, евхарийстийното ни общение е прекъснато още от ХІ век с Великата схизма. Но извън това можем да имаме много добри човешки отношения и да черпим добър опит от тях. Например католиците имат много добре развита социална грижа, особено за старите хора, за децата сираци, за хора в неравностойно положение. Ние, представителите на християнството, трябва да се обединим като свидетели на Христовата Истина. Християнските църкви, особено в обединена Европа, са тези, които по призвание отстояват и се борят за моралните норми. Например въпросът за признаването на третия пол също е нещо, което не се възприема от нито една деноминация. Това е посягане върху човешката личност. Не можем да възпитаваме подрастващите в духа на нещо ненормално, аморално, описано и в Библията, като в нещо нормално. И с унищожаването на градовете Содом и Гомор, и с Потопа Бог ни дава примери за неща, които са гнусота пред Него и Той не търпи. Трябва ли ние да се примиряваме като християни и да чакаме отново Бог да изсипе своя гняв?! Не, не бива да чакаме. Затова ние, православните, трябва да сме по-диалогични и с католиците, и с протестантите, но да пазим своята вяра. - В навечерието сме на Възкресение Христово. Какво ще кажете на читателите на вестник „Монитор”?- Благопожелавам на нашите сънародници и в родината, и извън нея, да пазят вярата си, да помнят традициите си, да се връщат по-често с ума и мислите си в храма. Христос пострада за всички нас на кръста, проля кръвта Си, за да ни изкупи и да ни обнови за вечен живот. Празникът на Възкресението осмисля нашата вяра. Апостол Павел казва, че ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед и суетна е нашата вяра. Възкресението е тази светлина, която обгръща човека и разпръсква мрака на  похотите, на страстите, на злободневието, на всичкия битовизъм, който ни е обвил във всекидневието. Нека съхраняваме вярата си и да раздаваме любов и мир на всички около нас, а не да я пазим само за близките си. По това ще покажем, че сме Христови ученици.  Когато ние даваме мир и любов, Христос ни ги връща допълнени. А в това време на изпитания, в което цари злото, а страстите и пороците се умножават в нашето общество, ние трябва да им противостоим с меча на вярата, с щита на любовта и с бронята на Христовата надежда.

Прочети цялата новина

Свързани новини: