Днес е осъден. Присъдата: „Разпни Го!“ Неотдавна същите гласове посрещнаха Спасителя с думите: „Осанна! Благословен, Който иде в Господното име! Израилевият цар!“ (Йоан 12:13). Днес хвърлят жребий за дрехите Му, а неотдавна Той бе приет като цар, а пътят Му бе постлан от дрехите на множеството. И всичко това се случи, за да се изпълни Словото на Господа…

Почти две хиляди години след този ден Неговите думи не са се променили, нито верността, милостта и любовта Му. Дори човекът не е различен – и аз, и ти сме като онези, които викаха: „Разпни го!“ Всеки наш ден е избор между тази присъда и „Осанна!“. И ако устите ни възхваляват името Му, то делата ни твърде често говорят противното. Дори, уверени във верността си към своя Бог, сме готови и да умрем с Него, но когато стане трудно, отричаме да сме го познавали. И тогава идва време и петелът да пропее, за да ни събуди и да осъзнаем поредното предателство, което направихме срещу Този, Който ни нарече приятели и даде живота си за нас. Не искам да живея лицемерно. Избирам моят живот да бъде „Осанна!“. И не защото мога да заслужа това спасение, нито да осъзная тази жертва, а защото за това съм призвана…

Исус извървя пътя към Голгота и Той стана Пътят. Път към спасение на онези, които изберат да носят Неговия кръст. Но игото на Господа е благо и Неговото бреме е леко (Матей 11:29). Този кръст, независимо колко е тежък, носи мир. Пътят, независимо колко е неравен, отвежда към Небесния баща. Избирайки да го извървим, намираме смисъла му. Сега не Христос върви към смърт, защото Той я победи, но мнозина, които не са избрали Неговия път за свой живот, вървят към смъртта. За тези сърца трябва да страдаме. А това страдание да поражда в нас дръзновение да изпълним мисията си на тази Земя – да бъдем свидетели и да покажем на света, че не сме повярвали просто в един човек със свръхестествени и пророчески качества, а сме повярвали в живия и истинен Бог, Който действа със спасителна сила и днес.

Исус извърши Бащината воля и Той стана Истината. Всяко изпълнено пророчество е доказателство за неотменното Божие обещание и доказателство за верността Му. А Исус бе покорният Син, Който бе готов да умре, макар и без вина, заради думата на Своя Баща. Ако стремежът на сърцата ни е да бъдем покорни на Господа, то всяко нещо, което правим, ще бъде според волята Му. И в моменти на слабост, когато молим Бога за милост, да ни отмине тази чаша, ще намираме и сила да кажем: „... не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42).

Исус даде живота Си за нас и Той стана Животът. „Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53: 5). Не просто не понасяме последствията от своите престъпления и наказания, но получаваме мир и изцеление. Как по друг начин може да бъде наречено това, освен съвършена любов? Любов, която не търси своето, не държи сметка за зло, любов, която всичко търпи. Христос не просто изтърпя хулите, но се молеше и ходатайстваше за онези, които не знаеха какво вършат. И продължава да го прави и днес, защото Той е единственият ходатай между Бога и човеците (I Тимотей 2:5).

Спомняте ли си молбата на Яков и Йоан, които искаха да седнат отдясно и отляво на Христос? А Исус им каза, че това не зависи от Него, а ще се даде на онези, за които е било приготвено. Днес Исус е на кръста, а отдясно и отляво Му са двама разбойници. Единият разбойник – образ на всички онези, които изпитват, подиграват и отхвърлят Бога, а другият – осъзналият, простеният, свободният. И той получи своята награда – вечен живот с Христос в рая. А за тази награда си заслужава да умре грешния ни човек и от този момент в нас да заживее Исус, защото Той победи смъртта, защото Той е Животът…