Вкусът на българското вино преди и сега – какво се промени?

В последните 15 години и у нас започнаха да произвежда вина в стил Австралия и Новия свят

Вкусът на българското вино се промени. Хората, които са пили редовно български вина през 80-те, 90-те и дори в първите години от новия век, го забелязват.
Появиха се нови вина, по-плодови, по-свежи, последни реколти. Дори през 90-те на пазара рядко се появяваха вина от последна реколта. Например сега реколта 2013 ще се появи още тази пролет, дори червени вина. Сега белите вина основно са от последна реколта, по-рядко има на рафта изостанали от предишната година, а много рядко отпреди 3 години, обикновено залежали в магазините.

До края на миналия век по-скъпите вина бяха 5-6-7-годишни. Сега има скъпи вина на 1-2-3 години.

По-младите вина излязоха на мода. Но не е само това. Има промяна във вкуса. Тя е световна тенденция, която нахлу и у нас. Започва от вината на Австралия преди около четвърт век. В тази страна винарството прави бурен ръст и за десетина години австралийските вина заливат целия свят. Там, с подкрепа на държавата, е създаден институт по виното, който изучава всички процеси на винопроизводството и лозарството. И въвежда новости.

В резултат в Австралия започва да правят вина по технологии и методи, от които традиционалистите във Франция могат да получат удар. Най-общо този тип вина започват да правят и в Чили, Аржентина, Калифорния. Но новият стил вина спечелва потребителя. С какво се отличава?

Най-вече плодовост на вкуса. Има плътност на вкуса, дължина на вкуса, силно изразен плодов аромат. Традиционните европейски вина – Стар свят – са с типичен вкус, по-сух, по-танинов. Във вината от Новия свят изпъква усещане за плодов сок, без това да отменя вкуса на вино.

Вината на Новия свят имат т. нар. „фронт лоудинг”, още с първата глътка те удря всичко – вкус, аромат, цвят. Няма нужда да чакаш да се развива във вкуса един или друг нюанс. Подчертани са естествените неща във виното – плодът и ароматът. Те са силно изразени, не ги гадаеш като в стария стил европейски вина, които са направени сякаш не за масовия потребител, а само за познавачи и сомелиери.

Много вина в традиционния стил от Стария свят имат нужда от време да усетиш всички нюанси в тях, имат нужда от съчетаване с определена храна.

В новия стил вина има по-различен баланс на танини, захари, киселини. Не доминират танини, киселините са по-меки. Не като някои традиционни български вина, които са по-остри, с повече танини, по-сухи, по-твърди.

Вината на Стария свят и старият стил български вина са обикновено отлежали, имат и ясни нюанси на дъб, отчетливи танини, също така танини и от дъба. Традиционните вина от Европа са сякаш направени за познавачи, които разбират този вкус, които съчетават определено вино с говежда пържола или риба, определена храна.
Вината на Новия свят са вина сами за себе си, завършен продукт. Сякаш са направени да ги харесат и деца или хора, които никога не са опитвали вино. Можеш да ги пиеш и без мезе, без съчетания с определено ядене. Има и отлежали, в които наравно с плода се усеща изявен дъб.

Модата да се пият по-млади вина, неотлежали в дъб, или пък отлежали, но по-плодови, заля Европа. И от това закъса основно българския износ на вина във Великобритания, каквито и други причини да се търсят. От това закъса и винарството във Франция, Италия, Испания. Към 2007-а година с разрешение на Европейската комисия Франция и Италия преработиха на технически спирт 500 млн. литра излишък от вино. А имаха още много непродадено, което постепенно преработват и досега ...

Свързани новини: