Дела, а не думи от САЩ и ЕС са нужни в Украйна

По време на посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в Киев, той трябва да намери време да мине през Майдана, където ще види импровизирани паметници на над 100-имата украинци, загубили живота си, борейки се за по-добре бъдеще за своята страна. Това е изключително трогателно преживяване.

От ноември те и стотиците хиляди други, които излязоха на улиците, искаха свобода и върховенство на закона, достойнство и зачитане на човешките права, край на корупцията и възможност за задълбочаване на интеграцията с Европа - с две думи, обратното на всичко, което представляват Виктор Янукович и Владимир Путин.

Посещението на Байдън последва кръг на преговори в Женева миналата седмица, получил лоши оценки от протестиращите, които все още са струпани в центъра на Киев. Изявлението, публикувано след преговорите в четвъртък, не споменаваше десетките хиляди руски войници, струпани по руско-украинската граница, нито анексирането на Крим от Русия.

Преговорите между Украйна, Русия, ЕС и САЩ не доведоха до призив за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Спомената бе обаче необходимостта конституционният процес в Украйна да бъде “прозрачен, ясен и да не изключва никого”, макар че това подпомага стремежа на Путин да се намесва във вътрешните работи на Украйна.

Няма ясни механизми за прилагане на споразумението от миналата седмица, а проруските сили в Донецк вече обявиха, че то не е приложимо към тях. Дори президентът Обама изрази съмнения, че резултатите от Женева ще решат кризата.

Подобен скептицизъм е оправдан. Тези, които казват, че е било по-добре страните да преговарят, трябва да разберат че самото решение да се приеме подобна среща спечели на Путин отлагане на възможността на допълнителни, по-тежки санкции. В това отношение Женева причини повече вреди, отколкото ползи. Санкциите са единствената сериозна надежда да бъде накаран Путин да преосмисли своята агресия и да се създаде опозиция срещу неговата политика в Русия.

Сега Съединените щати и Европейският съюз вероятно ще искат да дадат на процеса от Женева време да бъде доведен до край, преди да обмислят по-нататъшни санкции. Това ще усложни програмата на Байдън, защото украинските власти и гражданско общество искат дела, а не думи.

Украинците, с които се срещнах по време на неотдавнашното си посещение в Киев, се оплакаха от пасивната позиция на Запада и се чудеха защо САЩ и ЕС не се опитат да предотвратят или изпреварят по-нататъшните руски опити за дестабилизация на тяхната страна. От тяхна гледна точка Путин определя дневния ред, а Западът го догонва. Украинците са уморени от станалия всеобщ рефрен в европейските столици, че САЩ и ЕС “обмислят допълнителни санкции, ако Русия продължи действията си”.

Превземането на Крим от страна на Путин, оправдано с фалшиви твърдения, че живеещите там етнически руснаци са заплашени, беше ускорено от свалянето от поста през февруари на украинския президент Виктор Янукович. Това увеличи несигурността и засили параноята на Путин, че същото може да се случи в Русия. След като анексирането на Крим се оказа забележително лесно, Путин се насочи към други части от Източна Украйна, за да дестабилизира своя съсед с двойната цел стремежите на хората на Майдана никога да не се сбъднат - и да не станат възможен пример за руснаците - и за да може Западът да загуби интерес към задълбочаването на отношенията с все по-хаотичната Украйна.

Досега на Путин се наложи да плати ниска цена за този гамбит: два кръга ограничени санкции от страна на ЕС и САЩ, които изобщо не стигат достатъчно далеч. Дори да действа от чувство на параноя и слабост, Путин смята, че печели. Путин вижда Запада като още по-слаб, отколкото е, и подозира, че той няма да приеме тежки санкции, защото подобни мерки ще причинят финансови и икономически ...

Свързани новини: