Кражба на бизнес с помощ от банката – случки извън рекламите на ДСК

Б. р. - В момента вървят атрактивни реклами на банка ДСК и др. банки. Компетентен служител на ДСК дава акъл на компютърни специалисти какъв хардуер да си монтират. Друг служител пък оценява компетентно виното от избата на техен клиент и също ги съветва как да си решат проблема с кредит. Но, ето какво се случва в същото време извън рекламите…

За последния месец попаднах на два случая, в които фирми са буквално съсипани без видима причина от банки. Това са малки и средни предприятия с добри имоти или проекти. Защо реално се случва това и кой има интерес?

С подписването на договора за кредит, малките и средни предприятия поемат не само нормалните рискове от неплащане, но поемат и риска от предоставянето на пълната информация за себе си и своя бизнес на една институция. До тази информация обаче имат достъп и всички служители на банката, а техните интереси не съвпадат с тези на акционерите или на клиентите.

Ето какво стана с тези 2 фирми

Фирма 1 има транспортна база в София – халета, имот на Илиенци…, както си му е редът. Въпросната фирма има кредити в „Сосиете Дженерал” и в „Пощенска банка”. Има обаче и задължения към доставчици, които доставчици имат нужда от тяхната база. Естествено доставчиците не са щастливи, но фирма 1 е достатъчно ликвидна в средносрочен план (до 6 месеца). Доставчиците завеждат дело срещу Фирма 1. А „Сосиете Дженерал” обявява кредита на Фирма 1за предсрочно изискуем, без да са налични предпоставки за това. Ние (б. р. – Фирма 1) сме завели дело и ще ги осъдим със сигурност за тези техни действия, но какво се случва междувременно.
Прегледах документите и стана ясно, че няма как двете банки да се разберат, понеже ипотеките са на един и същи апетитен имот. Опитахме се да проведем преговори със „Сосиете Дженерал”, но… уви те не пожелаха. Отказаха и предоставянето на искана от нас информация, която са длъжни да предоставят по договор. Същото стана и с Пощенска. Оттук нататък – изпълнителен лист по чл. 417 (бърза процедура специално за банките), продажба на имота на свързана с доставчиците фирма, а за Фирма 1 си остава воденето на дела. Както и да ги води оттук нататък ще се точат поне година и половина на първа инстанция и поне година на втора, а финансирането на тези дела без средства на производство… сами разбирате какъв ад е.

Другият случай е с Фирма 2 и банка ДСК. Фирмата е спечелила и изпълнила проект по Евро-програма за фотоволтаици. Все още е добър платец, но не се знае докога, понеже

ДСК не изпълнява договора си по финансирането

и отказва да отпусне средствата във сроковете, които са посочени в договора. Отговорите са меко казано брутални – примерно „ ние не смятаме, че конструкцията ще издържи натоварването” или „последното финансиране е след Акт 16” при положение, че в договора е записано, че парите са за достигане на Акт 16. За пръв път в моята практика и в цялата финансовата наука срещам случай, в който инвестиционен кредит се отпуска след завършване на проекта, но… приемам, че има какво да уча. Комуникацията с банката естествено прекъсва, а нещата на пръв поглед стават нелогични. Впрочем ето подробности по случая в статия, написана от собственика на проекта – виж тук.

И в дата случая има закононарушения от банката с една цел – придобиването на имота от предварително определена фирма.
Познавайки банковата система и психиката на работещите там чиновници, те са „захлебили” добре от информацията, която имат и няма да понесат никаква отговорност, защото ще има окончателно ...

Свързани новини: