Какво мислят за Украйна в Москва и в Минск: трите разлики

Дойче веле

Къде е разликата между оценките на Москва и Минск за сегашната украинска ситуация и нейното развитие в най-близко бъдеще и как в Беларус коментират изявленията на Лукашенко?

Първата принципна разлика между Москва и Минск в оценките на сегашната ситуация в Украйна е в различната трактовка на легитимността на украинските власти. Москва смята сегашното ръководство в Киев за нелегитимно. “Те нямат общонационален мандат да управляват страната”, заяви руският президент Владимир Путин по време на прекия разговор с избиратели на 17 април. В Кремъл, както и преди, смятат Виктор Янукович за действащ президент на Украйна.

Александър Лукашенко, от своя страна, макар да твърди, че в Украйна е бил извършен “незаконен, неконституционен преврат, фактическо завземане на властта”, в същото време подчертава: няма какво да се възрази на тези, които смятат, че украинският президент “се е отказал сам от изпълнението на своите задължения и е избягал”. “Що се отнася до Янукович, какъв президент е той за мен?”, заяви Лукашенко в ефира на украинския национален Първи канал.

Законна ли е властта?

Докато Кремъл демонстративно не разговаря с високопоставените украински чиновници, беларуският президент заявява, че съставът на сегашното украинско правителство е приет с гласуване на действащата в съответствие с украинската конституция Върховна рада, която е законен орган.

Нещо повече, Лукашенко наскоро се срещна с президента на Украйна Олександър Турчинов. Вярно, според политическия анализатор Роман Яковлевски, “такава среща нямаше да има, ако не беше волята на Кремъл”. Анализаторът е уверен, че в този случай Лукашенко е бил в ролята не на самостоятелен политически играч, а в качеството си на “руски разузнавач с цел да изясни какви са плановете на Киев за близкото бъдеще и да разбере каква ще е вероятната му реакция на различните сценарии, които се пишат в Москва”.

Русия е за федерализацията на Украйна, Минск е против

Втората съществена разлика между позициите на Москва и Минск е в отношението към разпределението на пълномощията между централната власт в Киев и местните власти. Москва настоява за провеждането на референдум по въпроса за федерализацията на Украйна. Минск се обявява против промяната на държавното устройство на Украйна. “Федерацията е пиано, на което от една страна ще свирят едни сили, от другата - други, включително външни, а това завинаги ще дестабилизира обстановката и ще доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта”, заяви Лукашенко.

Както отбелязва белоруският политолог Андрей Фьодоров, източните региони на Украйна, веднъж получили автономия, ще могат най-малкото да блокират евроинтеграцията. В такъв случай Киев автоматично ще стане съперник на Минск в борбата за руски дотации. Имайки предвид това, може да се разбере и позицията на Лукашенко, който се опасява от подобно съперничество.

Но главното, което кара Лукашенко да бъде предпазлив в тази ситуация, е фактът на намеса във вътрешните работи на Украйна. Със сигурност беларуският лидер си задава въпроса: щом може така да се постъпва с Украйна, защо в случай на пореден руско-беларуски конфликт да не се поиска от Беларус да извърши конституционна реформа, заплашваща целостта на страната и властта на сегашния й лидер, смята Фьодоров.

Съобразяване с изборите

Москва и Минск изказват различни мнения и за президентските избори в Украйна, насрочени за края на май. Високопоставени руски чиновници неведнъж са заявявали, че Москва едва ли ще признае резултатите от тези избори. Путин смята, че президентската кампания протича в неприемливи условия: “Какви са тези законни избори, ако кандидатите от ...

Свързани новини: