Крим разцепи Казахстан на два лагера

Позицията на Астана по отношение на “руската пролет” е подложена на резки колебания. В североизточната част на Казахстан живее рускоезично население, а то представлява една трета от населението на страната. Голяма част от тези хора притежават паспорти на граждани на Руската федерация.Докато Казахстан залага на интеграция с Русия, основания за безпокойство няма. Но положението не е просто. Никой не знае какво ще стане след смяната на властта.

По въпроса за обединението на Русия и Крим президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев отначало възприе курс на “уважение на териториалната цялост на Украйна”. След това обаче одобри резултатите от кримския референдум, а казахските представители в Общото събрание на ООН се въздържаха при гласуването за законността на референдума. За Казахстан това не бе еднозначен признак за подкрепа на руската позиция. Какво се крие зад тези противоречиви действия?

“Назарбаев не призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, което обаче не влоши отношенията между Русия и Казахстан, каза за “Правда” казахският политолог Досим Сатпаев. И този път в страната не очакваха той да подкрепи Москва по въпроса за Крим. Но той подкрепи руската позиция, като каза, че я разбира. И това предизвика разочарование, защото по-рано политиката на страната беше многовекторна. Астана и сега се старае да не разваля отношенията с Москва и със Запада. Това обяснява и колебанията на президента. И все пак, както сочат последните събития, Назараев ще трябва да се определи: натам, или насам.”

Тази многовекторност, изглежда, е свързана не толкова с външнополитически избор, колкото - както е и при Украйна - с нееднородния етнически състав на страната. Назарбаев трябва да се съобразява с две гледни точки, включително с проруски настроения североизток на страната, който одобрява действията на руския президент в Крим, и с останалата част на страната, където има смесени настроения по въпроса.

Досим Сатпаев потвърждава, че обществото в Казахстан е разцепено на два лагера главно по етнически признак, и националистически настроените активисти проведоха тази дни в Алмати антиинтеграционен форум.

Противниците на (путинския) евразийски проект заявиха, че им е неизвестно какво ще представлява договорът, който трябва да бъде подписан на 1 май, на какви принципи ще почива той, доколко ще съответства на конституцията на страната, може ли той да застраши икономическата и политическата независимост на Казахстан. “Това, което става сега в Украйна, ни дава още един повод да се обявим срещу планираното обединение. Ние не искаме да бъдем в съюз с такава държава (Русия)”, каза един от инициаторите на форума, лидерът на движението “Рух пен тил” Жанболат Мамай.

Политологът Айдос Сарим пък отбеляза, че влизането на Казахстан в Митническия съюз доведе до негативни последици за икономиката на страната. “Ние виждаме, че песимистичните ни прогнози за Митническия съюз напълно се сбъднаха и в тези условия би било безсмислено и глупаво да храним някакви надежди, че Евразийският съюз ще донесе някакво спасение за икономиката на Казахстан”, каза той.

Политологът обаче не приведе доказателства в подкрепа на този песимизъм. Данните на статистиката говорят, че икономиката на Казахстан расте и по данни на Националната банка през 2014 г. ръстът на брутния вътрешен продукт ще надхвърли 6 процента. Това е по-ниско от средните 8 процента за изминалите 10 години, но световната криза затова е световна, защото спадат всички икономики. Извършената девалвация на тенгето (националната валута на страната - б.р.) ще окаже положително влияние върху макроикономическите показатели, на ръста на родната промишленост, ще съкрати вноса на стоки и ще осигури положителен търговски баланс.

Очевидно е, че опасенията на част от обществото са не в икономическата, а в политическата плоскост. “Руската пролет” постави пред бившите съветски републики проблем, който може да се охарактеризира като “покушение ...

Свързани новини: