Браншът въстана срещу скъпия тунел през земетръсното Кресненско дефиле

Докато държавата подготвя търговете за най-дългия шосеен тунел в Европа и втори в света от 15 км през земетръсното Кресненско дефиле, браншът се обяви срещу рискованото скъпо строителство и поиска преразглеждане и публично обсъждане на всички възможни варианти. Като най-удачен пътните експерти оценяват варианта с преминаването на участъка между Крупник и Кресна чрез изграждането на къси тунели и виадукти, който ще струва над два пъти по-малко и така ще се освободят средства за строежа на магистрала "Хемус".   За това настояват Камарата на строителите, Браншова камара "Пътища", Сдружение "Българска браншова асоциация пътна безопасност", Сдружение на пътните инженери и консултанти, Сдружение "Българска асоциация интелигентни транспортни системи" и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).   Тунелът през Кресненското дефиле между Крупник и Кресна е част от магистрала "Струма". Изграждането му се финансира с европейски средства и ще глътне целия ресурс по оперативна програма "Транспорт" през настоящия период 2014-2020 г.   Плановете на държавата са търговете за третия и последен 65 км участък от магистрала "Струма" между Благоевград и Сандански да бъдат обявени през втората половина на годината. Прогнозната стойност на отсечката е 1.7 млрд. лв., обяви неотдавна министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.   Строителството на 15-километровия тунел е нецелесъобразно, нереалистично и икономически необосновано, е мнението на петте браншови организации, свързани с пътното строителство и безопасността по пътищата. Те настояват отново да се разгледа идейният проект на италианската компания SPEA Ingegneria от 2001 г. В този идеен проект са разгледани и оценени пет алтернативи за преминаване през Кресненското дефиле. Препоръчва се да се разшири съществуващото трасе до четири ленти за движение със скорост от 90 км/ч.   Аргументите   Изграждането на толкова дълъг тунел от 15-километра в земетръсен район от най-висока категория крие огромен риск за съоръжението, е мнението на пътните експерти. Те посочват, че в последните 100 години са регистрирани два изключително силни земетръса в района с огромни разрушителни последици.   Прокарването на тунела беше одобрено заради екозащитници, но се оказва, че строежът на съоръжението ще нанесе много по-големи вреди на природата. Павел Диковски, съпредседател на Сдружението на пътните инженери и консултанти и бивш директор на пътната агенция, съобщи, че ще е необходимо да бъдат прекарани над 40 км помощни пътища в защитения природен парк, като част от тях ще останат за поддръжка на съоръжението и след това. Отделно ще трябва да се извозят и депонират 44 млн. куб. м скална маса.   Едва ли по този начин се защитава природата, смятат пътните експерти.   Освен това, въпреки че в момента прогнозната стойност на съоръжението е 1.1 млрд. лв., в хода на строителството тя най-вероятно ще се вдигне, а срокът за изграждане ще се удължи. Това показва натрупаният до момента опит. Според него обикновено заложените предварително суми не достигат, а сроковете за изграждане се удължават с 30% до 50% във времето поради сложността на тунела, каза Иван Бойков, изпълнителен директор на Строителната камара.   Още по-страшни са данните за поддържането на тунела, ако той бъде построен. Годишната му поддръжка от 50 млн. лв. ще гълта настоящия бюджет за поддържането на цялата републиканска пътна мрежа, сочат изчисленията на браншовите организации. Годишните разходи само за осветление на тунела се оценяват на 21 млн. лв. Всичко това ще натовари държавния бюджет за поколения напред, предупреди Иван Бойков.   Преподавателят от УАСГ Иван Трифонов посочи, че тунелното строителство е 12 пъти по-скъпо в сравнение с линейното. Отделно, според експертите, не са пресметнати и разходите за оборудването за експлоатация на магистралата, както и за поддръжката. За да се управлява едно такова тунелно съоръжение, е необходимо да имаме система за управление на магистралите, както и да се мисли за пътната и пожарната безопасност и рисковете при аварии.   Трафикът по магистралата е другата въпросителна за рентабилността на проекта. По думите на Тодор Тодоров, за да бъде оправдан времевият и финансов ресурс за изграждането и експлоатацията на тунела, е нужен трафик от около 40 хил. автомобила на денонощие средногодишно. По най-оптимистични прогнози тези нива се очаква да бъдат достигнати чак през 2050 г., каза Тодоров. Той допълни, че Еврокомисията препоръчва превозите на разстояние над 300 км да се осъществяват чрез жп транспорт.   До момента държавата публично не е представяла публично анализа на разходи и ползи от изграждането на тунела. Няма информация за колко години ще се изплати съоръжението, нито яснота как и откъде се се осигурят средства за поддържането му. При представянето на проекта в УАСГ през март авторът на идейния проект съобщи, че годишната поддръжка на съоръжението ще струва на държавата около 20 млн. лв. Министър Терзиева пък уточни, че към момента не се предвижда въвеждането на платено преминаване на съоръжението. Тя съобщи, че за да се осигури безопасността, ще бъдат изградени две хеликоптерни площадки и ще има пункт за обслужване на магистралата с авариен хеликоптер, пожарна и спешна помощ.   Алтернативата - къси тунели и естакади   Браншът предлага вместо скъпото и със спорен ефект съоръжение да се избере вариант за разширяване на съществуващия път в дефилето на река Струма или да се направи нов чрез изграждането на къси тунели и виадукти, чието строителство се оценява на около около 500-600 млн. лева.   Ако държавата се вслуша в аргументите на специалистите и се стигне до решение за преразглеждане на обекта, то ще са необходими нови проучвания за алтернативните трасета.   Идеята за изграждането на дългия 15 км тунел се появи заради "хаотичната дейност" по актуализацията на идейния проект на италианската компания SPEA през 2008 г., коментира инж. Тодор Тодоров от Сдружението на пътните инженери и консултанти. По думите му колегията тогава не му обърнала внимание, защото го считала за несериозна алтернатива. От 2008 г. досега пък никой от експертите в магистралното проектиране и изграждането на пътища и тунелни съоръжения не е бил питан за технико-икономическите параметри на 15-км тунел през Кресненското дефиле, обясниха експертите, които участваха в пресконференцията.   Търговете в ход   Междувременно Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти" обяви в началото на април търга за актуализация на прогнозата за трафика по магистрала "Струма" и анализ разходи-ползи на трасето. Крайният срок за подаване на оферти е до 22 май.   Пътните експерти настояват тази обществена поръчка да бъде допълнена със задание да се анализират и други варианти на трасето, които биха били икономически по ефективни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: