Студената война ще се върне задълго

По мнение на “Новие известия” твърдото противостояние между Русия и САЩ може да се проточи задълго. Новата Студена война между нашата страна и САЩ, признаци за която бяха отчетливо видни през всичките последни няколко години, сега е близка като никога, пише руското издание

Вчера от Русия беше изгонена първият секретар на посолството на Канада Маргарита Атанасов. Представител на руското външно министерство го нарече отговор на изгонването от Канада на заместника на руския аташе Юрий Безлер. Руският дипломат свърза демарша на Отава, както и отказа на канадски визи за редица руски дипломати, с “деструктивната антируска позиция на канадските власти във връзка със събитията в Украйна и Крим”.

“Ако аналогична размяна на “любезности” (тоест изгонване на дипломати не за шпионаж, а фактически заради несъгласие с външнополитическия курс) последва и между Русия и САЩ, ще може да се каже, че отношенията между двете страни са се върнали във времената на Съветския съюз”, твърди изданието.

То уточнява, че призракът на новата Студена война между Москва и Вашингтон се е появил много преди референдума в Крим. След кратковременното “разведряване”, свързано с идването на власт на Барак Обама, отношенията между двете страни приблизително от 2011 година (от времето на свалянето на Муамар Кадафи в Либия и началото на гражданската война в Сирия) постоянно се влошаваха.

Обаче дори в пика на това влошаване (зимата и пролетта на 2013 година, когато един след друг започнаха да се късат двустранни договори, действали в течение на много години) противоборството между Русия и Америка, независимо от твърдата реторика и от двете страни, изглеждаше като на игра.

По-скоро и двете държави си даваха вид, че се борят помежду си. Ярък пример е прословутият закон “Дима Яковлев” и свързаната с него шумна кампания в Русия. По любопитно стечение на обстоятелствата руските власти се загрижиха за борбата с платеното осиновяване на руски деца в САЩ тъкмо след като в Америка бяха предприети цяла редица мерки, които фактически ликвидираха този бизнес. Но след кримските събития изглежда че и двете страни се нахвърлиха една срещу друга на сериозно, смята вестникът.

В Деня на защитника на отечеството 23 февруари на митинг в Севастопол Алексей Чалий беше провъзгласен за “народен кмет” и се появи съобщение за създаване на отряди за самоотбрана от доброволци. И буквално същия ден в САЩ се първи път се заговори за санкции срещу Русия. Последваха три президентски указа - на 6, 16 и 20 март със списъци на конкретни лица, срещу които се въвеждат санкции - замразяване на банкови сметки и собственост. Американските списъци се оказаха доста по-внушителни от приетия от ЕС.

Вярно, във всички укази се подчертава, че става дума именно за физически лица и техните активи, не и за компании, които те може да управляват, което отваря за засегнатите бизнесмени възможност за маневриране. Освен това се подразбира американска финансова блокада за посочените лица без сътрудничество с други държави.

Посланикът на Швейцария в Русия Пиер Хелг в интервю за вестника заяви, че неутралната страна не се е присъединила към санкциите, а само е въвела някои ограничения, за да не може да бъде използвана за заобикалянето на санкциите. “Европейците, така да се каже, се стараят да пуснат напред САЩ, за да видят, какъв ще бъде ефектът от санкциите”, отбеляза за изданието политологът Алексей Макаркин.

Според “Новие известия” Москва изглежда вече е начертала “червената линия”, след която ще последва твърд отговор. “Ако Канада или НАТО предприемат безумни постъпки, като санкции срещу наши банки, разбира се, ще се наложи да отвърнем със същото”, заяви за агенция Блумбърг руският посланик в Канада Георгий Мамедов. Потенциални жертви на руския отговор може да има много. Броят на американските компании, работещи в Русия, е огромен, макар ...

Свързани новини: