1934 г.: „Левски“ се измъква на косъм от политическатическа вендета

 На 9 октомври 1934 г. два-ма мъже в скъпи костю-ми пътуват с автобуса от Ексан Прованс към Марсилия. Единият, среден на ръст и набит, изглежда, скучае, а спътникът му от време на време се обръща през рамо. Нервността му е разбираема, защото след няколко часа им предстои да извършат убийство.

По същото време в Белград футболистите на „Левски“ с видимо нежелание се гот-вят да излязат на терена срещу местния „БСК Белград“. На пръв поглед между двете събития няма нищо общо, но в следващите няколко часа вихърът на събитията ще ги завърти в смъртоносната рулетка на балканската политика.

Първата значима „синя“ генерация

До средата на 30-те години на миналия век „Левски“ все още не се е утвърдил като фактор дори в софийския футбол, камо ли в национален план. „Сините“ печелят първата си шампионска титла чак на десетия сезон от основаването на първенството - през 1933 г., докато други столични клубове като „Славия“ (два пъти) и „АС-23“ вече са триумфирали с купата.
В началото на 30-те обаче левскарите раждат първата си значима генерация с голови виртуози като Михаил Лозанов-Танка, Асен Панчев и Асен Пешев-Капуй, вратаря Ради Мазников, железните защитници Никола Димитров-Фъц, Александър Христов-Шкубата, халфа Никола Николов.

В шампионската кампания Асен Пешев бележи невероятните 27 гола в 13 мача, постижение без аналог и до днес в родния футбол. Царят на волетата, както го наричат, извежда „Левски“ до титлата с 5 хеттрика, а славата на „синята“ атака бързо се разнася. По това време все още няма европейски клубни турнири и надмощието на международната сцена се измерва само в приятелски мачове и неофициални състезания. През октомври 1934 г. „Левски“ е поканен на турне в Югославия (водещата футболна сила на Балканите до войната) за приятелски мач с един от най-класните клубове в страната - белградския „СК Югославия“.

Kрал Александър Караджорджевич

Срещата се играе на 8 октомври и завършва 3:1 за домакините. По програма „Левски“ няма други ангажименти и на следващата сутрин трябва да се качи на влака за България. Същата вечер на официалния банкет след мача обаче пристигат представители на другия сериозен клуб в града „БСК Белград“. Те искат „Левски“ да играе още веднъж - на другия ден, предлагайки изгодни финансови условия. Повечето футболисти не са очаровани от идеята, но парите са пари и в крайна сметка офертата е приета.

Балканската рулетка

В този момент отношенията между България и западната й съседка са в добър период, след като дълги години са престояли във фризера. След Първата световна война, завършила с установяването на т.нар. Версайска система в Европа, територията на Вардарска Македония в огромната си част се озовава в кралство Югославия, на чийто престол е Александър Караджорджевич. Планът на монарха е да превърне държавата си в Сърбославия.

Българското население във Вардарска Македония е подложено на безмилостна асимилация. Репресиите срещат въоръжения отпор на ВМРО, действащо с чети през границата и атентати срещу най-бруталните представители на сръбската власт. През януари 1929 г. крал Александър извършва държавен преврат. Той суспендира конституцията, разпуска местния парламент - Скупщината, и съсредоточава цялата власт в ръцете си. Партиите са забранени. Репресиите срещат силна съпротива в Хърватия. Крайните националисти в областта създават радикалната организация „Усташа“, която още от самото начало си сътрудничи активно с ВМРО. Хората на Анте Павелич (лидер на „Усташа“) предлагат да се организира покушение срещу крал Александър. В София обаче се дърпат. От години българските власти, без да подпомагат пряко, осигуряват сигурен тил на ВМРО за акциите му във Вардарска Македония. Едно посегателство срещу югославския крал обаче би изложило страната пред сериозни рискове.

Покушението срещу крал Александър Караджорджевич в Марсилия на 9 октомври 1934 г.

Ситуацията се променя през 1934 г. след преврата на Военния съюз и политическия кръг „Звено“. Техните лидери Дамян Велчев и Кимон Георгиев решават да се обвържат трайно с Югославия. Причината е създаденият през февруари същата година Балкански пакт. В него влизат Гърция, Турция, Югославия и Румъния. Съюзът им е насочен пряко срещу България и Унгария. В София вече са гледали този филм през 1913 г., когато родината ни е нападната от всичките си съседи. За да се застраховат срещу повторението на подобен сценарий, „Звено“ и военните избират споразумение с Югославия. Властите използват случая, за да се отърват завинаги от ВМРО.

Първоначалната цел е да се гарантира безопасността на крал Александър, който пристига на официално посещение в София през 1934 г. На 4 септември правителството забранява ВМРО. Три дни по-късно дирекцията на полицията обявява за издирване 10 души. На първо място е фактическият ръководител на ВМРО Венче Михайлов, а под номер 8 фигурира Владимир Георгиев Черноземски, известен още като Владо Шофьора - един от най-добрите стрелци на организацията. Всъщност истинското му име е Величко Керин и той отдавна не е у нас. Още през юли 1932 г. Черноземски е изпратен като инструктор в лагерите на „Усташа“, разположени в Италия и Унгария.

При новия курс на българските власти ВМРО вече няма мотив да отлага екзекуцията на сръбския крал. Все пак за предпочитане е атаката да бъде извършена в чужбина. Затова кралят е пропуснат в България, а капанът е заложен за следващото му посещение във Франция. Човекът, който трябва да натисне спусъка, е Черноземски. Атентаторите са разделени на две двойки. Владо Шофьора и Мио Крал заминават за Марсилия. Звонимир Поспишил и Иван Раич остават в Париж, за да причакат Александър там, ако партньорите им не успеят при първия опит.

На 9 октомври в 14 ч. Черноземски и Крал пристигат в Марсилия. Два часа по-късно крайцерът „Дубровник“ с югославския крал на борда акостира в пристанището на града. Най-голямата загуба в клубната история Междувременно в Белград вали дъжд и теренът е в отвратително състояние. Футболистите на „Левски“, естествено, не излизат в оптимална кондиция след солидната почерпка по време на банкета, но ангажиментът вече бил поет. Волюневолю, „сините“ започват мача, надявайки се всичко да свърши колкото е възможно по-бързо. Уви, БСК, по това време държавен първенец на Югославия, се оказва амбициран за здрава битка срещу един от водещите български отбори, която скоро се превръща в истински погром. Накрая резултатът набъбва до 10:0 за сърбите след 6 гола на централния нападател Марианович. Веднага след края на мача българите усещат странно (предвид резултата) изнервяне на домакините. Много скоро нашите разбират, че работата е много дебела. Когато кортежът с Караджорджевич навлиза на площада пред борсата, Черноземски трябвало да стреля по него, а Крал да създаде суматоха, опитвайки да му осигури път за отстъпление. Шансовете за оцеляване обаче били минимални. В последния момент Крал се изплашва и се скрива в тълпата, но Шофьора бил по- словичен с желязното си хладнокръвие. Той ловко се хвърля между двама полицаи от кордона и скача на степенката.

Черноземски бил въоръжен с „Маузер К-96“ - идеалното оръжие за целта. Този автоматичен пистолет с пълнител от 20 патрона може да стреля както на единичен огън, така и на редове. Владо натиска спусъка и разстрелва крал Александър, след което пада тежко ранен под сабята на конен полицай.

Наясно, че нещо сериозно се е случило, но без да знае какво точно, часове по-късно делегацията на „Левски“ бърза към белградската гара, хващайки първия влак за България. Във вагона неочаквано се качват множество полицаи, които обясняват, че ще охраняват футболистите по пътя до границата, защото са възможни всякакви инциденти. За щастие на „сините“ Черноземски, който влязъл във Франция с чехословашки паспорт на името на Петер Келемен, не проронил дума в ареста. Той издъхнал привечер.
Когато го съблекли на масата за аутопсия, съдебните лекари веднага идентифицирали националната и политическата му принадлежност. На дясната му ръка имало татуировка с надпис ВМРО - свобода или смърт, но по това време влакът с играчите на „Левски“ вече бил на българска територия. Страхът у „сините“ футболисти постепенно отминава, но мачът с „БСК Белград“ остава в историята като най-тежката загуба в цялата история на „Левски“.

БСК бил много добър отбор за тогавашните стандарти. Въпреки всичко 10-те гола не отразявали реалното съотношение на силите, а били по-скоро плод на обстоятелствата. Така или иначе никога преди и след това „Левски“ не допуска поражение с двуцифрена разлика независимо от класата на съперника.

Черноземски е съден два пъти за убийство под чуждо име Френската полиция установила самоличността на Черноземски чак на 15 октомври. Наложила се ексхумация, за да се направи експертиза. Благодарение на отпечатъците от пръстите българските власти констатирали, че извършителят на покушението срещу югославския крал всъщност бил Величко Димитров Керин, роден на 19.10.1897 г. в село Каменица, Пещерска околия. Керин станал член на ВМРО през 1922 г., представяйки се под името Владо Димитров Черноземски от село Патрик, Щипско. Много скоро си спечелил репутацията на един от най-добрите екзекутори на организацията. Бил перфектният изпълнител смел, изключително хладнокръвен и прецизен стрелец. През 1927 г. съвсем сериозно предложил на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в главната заседателна зала на Обществото на народите (б.р. - предшественикът на ООН) в знак на протест срещу игнорирането на петициите, изпращани от българите в Македония. На 12 ноември 1924 г. Шофьора разстрелва депутата от комунистическата партия Димо Хаджидимов, на когото ВМРО е издала смъртна присъда. Първоначално е задържан, но впо- следствие успява да избяга. Осъден е задочно на смърт под името Владимир Димитров Владимиров. През декември 1930 г. Черноземски отново попада в ареста, след като екзекутира обявения за предател македонски функционер Наум Томалевски. И този път следствието не успява да установи истинското му име. Осъден е на доживотен затвор като Владимир Георгиев Черноземски, но е освободен след амнистията от 1932 г.

Прочети цялата новина

Свързани новини: