Трети мандат се очертава за Груевски в неделя

Ройтерс

Македонските гласоподаватели изглежда ще връчат на консервативния премиер Никола Груевски трети мандат на предсрочните избори в неделя, избирайки относителната икономическа стабилност и пренебрегвайки твърденията на опозицията за прокрадващ се авторитаризъм.

43-годишният Груевски управлява малката бивша югославска република с два милиона жители, която няма излаз на море, от 2006 г. в коалиция с партията на бившите албански бутновници Демократичен съюз за интеграция (ДСИ).

Най-новото проучване на института “Димитрия Чуповски” във вторник постави неговата партия ВМРО-ДПМНЕ на челна позиция с 28,4 процента, доста по-напред от основната опозиционна левоцентристка партия СДСМЕ с 14,1 процента. Партията на етническите албанци ДСИ има 7,1 процента.

“ВМРО и ДСИ все още се радват на подкрепата на масите, докато опозицията е в объркано положение”, казва високопоставен западен дипломат в столицата Скопие.

През осемте години, докато Груевски беше на кормилото, надеждите на балканската страна за присъединяване към Европейския съюз и НАТО на практика се оказаха замразени заради дългогодишния спор със съседна Гърция за името на Македония.

Това все повече тласкаше партията му към националистическото дясно пространство. Все пак, чрез коалицията си с ДСИ Груевски като цяло запази под контрол напрежението между славянското мнозинство в Македония и голямото етническо албанско малцинство, чийто бунт през 2001 г. доведе страната до ръба на гражданска война.

Западните дипломати остават обезпокоени за състоянието на демокрацията и свободата на медиите.

“Имаме сериозни опасения за свободата на словото. Автоцензурата е широко разпространена заради нарастващия политически натиск, пред който журналистите са изправени. Собствениците на медии са силно обвързани с политиците”, заяви за Ройтерс високопоставен западен дипломат.

ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Македония остава една от най-бедните страни в Европа, като брутният й вътрешен продукт на глава от населението представлява 35 процента от средния за Европейския съюз, средната месечна заплата се равнява едва на 345 евро, а нивото на безработицата надхвърля 28 процента.

Но правителството посочва солидния икономически растеж, ниския държавен дълг и увеличаването на чуждестранните инвестиции като доказателство за добро управление в един регион, силно засегнат от кризата в еврозоната.

След лек спад през 2012 г. икономиката нарасна с 3,1 процента миналата година и се очаква да отбележи горе-долу същия растеж и през тази година. Преките чуждестранни инвестиции са се увеличили от скромните 89,7 милиона долара през 2012 г. до 334 милиона долара през 2013 г., основно във фабриките за производство на автомобилни части.

“Не успяхме във всичко, което искахме . . ., но показахме, че Македония може да бъде успешна”, заяви Груевски в реклама на цяла страница, публикувана от почти всички ежедневници тази седмица.

Анализаторът Жидас Даскаловски от базирания в Скопие Център за проучвания и развитие смята, че новото правителство отново ще бъде съставено от ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ и вероятно ще продължи със същата икономическа политика и усилия за привличане на инвестиции.

Обикновените македонци не очакват голяма промяна към по-добро. “Правителството имаше своя шанс и не направи достатъчно. Проблемът е, че не виждам алтернатива в опозиционните партии, така че положението ще остане същото”, казва 40-годишната Марина Босковска, докато пазарува хранителни стоки в Скопие.

Парламентарните избори в неделя, които съвпадат с президентския балотаж, са около година по-рано от редовните и бяха свикани, след като коалиционните партньори не успяха да се споразумеят за консенсусен кандидат за президент.

Президентът Георге Иванов, кандидат на ВМРО-ДПМНЕ, се очаква да спечели втори петгодишен мандат на предимно церемониалния пост. За много македонци Груевски представлява твърда ръка в страната, която едва се размина с гражданска война през 2001 г. по време на сблъсъците между правителствените сили и етническите албански бунтовници, борещи се за по-големи права на малцинствата.

Западната дипломация сложи край на битките и бунтовниците влязоха в политиката. Македония получи обещание за членство в НАТО и интеграция в ЕС като останалата част на бивша Югославия и стана официален ...

Свързани новини: