Бързи и яростни. Малка съботна проповед

/КРОСС/ Удивявал съм се как този, меко казано, не особено дълбокомислен филм, ни описва точно със заглавието си. Поне нас - градските хора от ХХI век. Зяпаме луната с един приятел в едно балканско село и му викам - глей, глей колко е красиво, не е като в София. А той: „Ти луд ли си - ние сме на 40 мин път от София и луната, разбира се, изглежда напълно еднакво. Просто, като сме там, никой не повдига поглед към небето." От бързане. Понеже обичам да шофирам, съм се замислял как се променя стилът на каране, когато станеш родител. Същата кола, същият шофьор сте си, но возите ли детето си, вече го правите по различен начин. Като минавате покрай други деца, също намалявате инстинктивно... Е, поне би трябвало така да правим. Къде е промяната - в колата? Тя си е същите коне, същата мощност със същите възможности.. Вътре в нас е. Имаш бебе на задната седалка, пак бързаш, но вече не чак толкова, не и по онзи начин като преди. Това е голям феномен - наблюдавайте го. И идва въпросът - не можем ли всички отвътре „да си родим едно дете" и да се променим. Плод на доброто, чистотата, разбирането и съчувстването на ближния. И от това да го даваме по-отговорно и „безопасно" в най-важния шофьорлък - на живота. Забравих и още нещо, което ще ни трябва - въздържанието. Много е трудно на човек, който не е взел добро решение за себе си, да се обясни защо са нужни възбраните, които най-общо дефинираме като „грехове"

Прочети цялата новина

Свързани новини: