Емиграция от Лондон към дома

„Приятелите ми постоянно ми изпращат съобщения във Фейсбук, но ще изключа звука”, казва 24-годишната Елена в началото на разговора ни за живота й във Великобритания.
„Когато си студент в чужбина светът изглежда напълно различен от този, в който навлизаш след дипломиране. И всеки студент мисли, че трудовият пазар чака него да завърши. Но той разбира, че има и много други квалифицирани хора освен него”, казва Елена, която в настоящето работи като Координатор Специални ефекти в Студио „Бояна”.
По-голямата част от приятелите й от университета в Англия се връщат обратно в България и тя остава почти сама в Лондон.
„Достигнах дъното, когато един ден отидох в супермаркета - не за да си купя нещо, а с идеята просто да отида някъде и да съм сред хора”.

По това време Елена е един от 70-те или 80-те хиляди българи (статистика за 2009 г.), живеещи във Великобритания. След като завършва бакалавърска степен по „Комуникации, култура и медии”, тя започва да кандидатства за позиции и опитът й на трудовия пазар започва.
„Няма такова нещо като открита дискриминация спрямо чужденци, но по мое мнение работодателят винаги ще предпочете да наеме местен. И когато навлезеш в една индустрия и става дума за висококвалифициран труд, има много местни хора, които са толкова добри, колкото и ти. И аз предполагам, че в моя случай е било естествено да назначават тях. Най-накрая си намерих работа като фриленсър. Но това стана възможно, тъй като имах контакт – тогавашният ми приятел ме препоръча на компанията си. Иначе се съмнявам, че можеше да стане”.

Елена работи в продължение на пет месеца в Лондон, по време на което има около шест проекта, но не плаща данъци за тях, защото общата сума от ангажимента е по-малка от английската минимална заплата.
„Почти през цялото време нямах ангажименти, което ме изваждаше извън релси. Когато нямаш приятели и не си зает с работа, усещаш как животът ти навлиза в дупка. Основната ми работа всъщност беше да кандидатствам за работа, но никой не ми се обаждаше за интервю.  Хората, с които се среща човек в Англия са мили, но според мен са различни. Мислят по различен начин, смеят се на различни неща”.

Според КТ „Подкрепа” между 20 и 25 000 млади българи напускат България всяка година в търсене на работа. Немалко млади хора продължават образованието си в чужбина. 80 000 наши студенти са учили в чужбина през 2011 г. (Асоциация на частните висши училища в България).

„Преди две, три години започна нова вълна български студенти във Великобритания, тъй като имаше стипендии. Важно е обаче да се знае, че не всяка специалност позволява на завършилите я да работят в Англия след завършването си там.”, отбелязва Теменужка Спирова, проектен мениджър в „Кариера в България” – форум, създаден от две неправителствени организации.
„Поради това за тях е трудно да работят там, а когато се върнат на българския пазар не са толкова конкурентноспособни, тъй като има и други млади хора с добро ниво на английски език и подобна квалификация”.

„Да отидеш някъде навън”

„В България все още битува един стереотип – трябва да отидеш някъде навън, защото животът там е по-добър”, казва Нели Кирилова, която е на 24 години и в момента живее в Глазгоу.
Само в нейния университет в момента има около 300 български студента поради наличие на изгодни стипендии.
„Бях приятно изненадана, че тук има толкова много българи… Така например, лекарят, при когото ме регистрираха, се казваше Георги Георгиев - „шотландски” доктор, смее се Нели.
Според нея пазарът е отворен за чужденци и съществуват „много възможности”.
„Предизвикателството е да ги откриеш, да ...

Свързани новини: