Канонизация 2 в 1: "Българският папа" става светец

 На 27 април папа Франциск ще обяви за светии папа Йоан ХXIII и папа Йоан Павел II. Това ще стане на тържествена Света литургия на площад "Свети Петър"

Двамата са свързани с България, но несъмнено по-силна е била връзката на първия – най-малкото защото Йоан ХXIII е бил апостолически нунций (посланик) у нас цели 9 години - от 1925 до 1934 година. Поради това той е наричан "Българския папа" (най-вече у нас). Йоан ХXIII обаче е удостоен и с други наименования, които стоят като титли за достойния му живот. В католическия свят го наричат Добрият папа – заради безбройните му добри дела. А за историята той несъмнено ще остане като папа новатор и дори реформатор, макар че е седял на Светия престол само 5 години – от 1958 до 1963 г., когато издъхва от рак на стомаха.

Както повелява традицията, Йоан ХХІІІ ще бъде обявен за светия, защото е извършил чудо, признато от църквата. Благодарение на вярата си той успява за една нощ да изцери безнадеждно болна монахиня. Чудото е признато и засвидетелствано от лекари.

Йоан ХХІІІ обаче е извършвал много чудеса и извън канона по изцеряването на безнадеждно болен. Той организира Втория Ватикански събор, който носи важни промени за католицизма – нова литургия, нов екуменизъм и нов подход към света (екуменизмът е католическа инициатива и движение за обединение на християнските църкви). Решенията на събора обаче са толкова реформаторски, че довеждат до отцепването на значителни групи консервативни католици. Това обаче не омаловажава, а напротив подсилва заслугата на Йоан ХXIII. Той отдавна е мислил за потребността от осъвременяване на католицизма. (Първият Ватикански събор е бил още през 16 век). Много показателна обаче е случката, която го тласка да вземе решението за свикването на събора. Един ден от прозореца на папските си покои той вижда влюбени момче и момиче да се целуват пред фонтана. Тогава си задава въпроса "Какво правим ние, за да са щастливи те?" Или какво прави вярата, за да бъдат хората щастливи. Свиква събора през 1962 г., но не дочаква края му през 1965 г. И ако днес католическата вяра не е застинала, ако върви в крак с промените и времето, това се дължи на решенията на събора и на делото на папата реформатор.

Новаторството чу обаче му не свършва дотук. Той променя отношението на католицизма към евреите. Премахва лепнатия им през вековете етикет на "коварни" и "безверници", а също признава антисемитския грях на църквата през вековете. С тези и други свои дела Йоан ХXIII предприе стъпки за помирението на католицизма и християнството като цяло с еврейския народ. Това не е ли цяло чудо за вярата? Между другото като папски посланик в Турция и Гърция (1934-1944 г) той спасява хиляди евреи от Холокоста, като им съдейства да се прехвърлят в изконните им земи. Издава безброй документи за емигрирането им в Палестина, дори съумява да привлече за тази си дейност не кой да е, а германския посланик в Турция фон Папен. А на Нюрнбергския процес срещу нацизма ще каже: "Фон Папен ми даде възможност да спася живота на 24 000 евреи". Да накараш високопоставен нацист да съдейства за спасяването на толкова много евреи е много повече от изцеряването с вяра на болен човек. Това сигурно е свръх или мега, или пък чудо на чудесата. Дали обаче и тези думи са достатъчни? И дали изобщо цивилизацията ни е измислила онази превъзходна степен, която най-точно да изрази спасението на евреите от Ронкали.

Вече като папа той извършва още едно нечувано дело. По време на Карибската криза (1962 г.), когато двете суперсили САЩ и СССР бяха на прага на ядрен сблъсък, той се обърна директно към Джон Кенеди и Никита Хрушчов с призив да не унищожат човечеството и да помислят добре, още и още веднаж, преди да изстрелят ядрените ракети един срещу друг. Фактически той е първият папа, който прави такова обръщение към политици.

Във Ватикана той внася нов ред и начин на поведение. Ронкали и тук не изменя на себе си. Изхвърля високомерието на предшествениците си, премахва и редица формалности. Вкарва телевизията във Ватикана. Става първият папа от 1870 г. , напуснал Рим, за да пътува на поклонение до Лорето и Асизи. Още в първите месеци на своя понтификат посещава затвори, приюти, болници. При новогодишното посещение в затвора в Рим влиза при осъдени, които дори и в затвора се водят като опасни. Говори им обаче така, че закоравелите убийци се разплакват и го изпращат с овации. Дотогава никой официален представител на църквата, дори висш неин представител, не си е позволил да нарече затвора "Божи дом". При влизането му в детска болница на католическата църква малчугани в хор изскандирват "Да живее папата" – така са ги научили сестрите. Но миг по-късно едно момиченце дръзва да каже: "Да живее Дядо Коледа". Пред стъписаните сестри папата прегръща момиченцето и шеговито отвръща: "То с тия дрехи и подаръци, само брадата на Дядо Коледа ми липсва!".

Когато излиза на разходка из ватиканските градини, те не били опразвани, каквато е била предишната традиция. Съответно Негово Светейшество се спира и разговаря с градинари, гвардейци, чистачи, изобщо с нисшия персонал от папските дворци. Интересува се от ежедневните им грижи и им помага.

За разлика от повечето папи, произхождащи от благороднически семейства, Анджело Ронкали е роден в бедно селско семейство в провинция Ломбардия – той е бил първият син, но четвъртото от общо 13-те деца в семейството. Баща му пък бил ратай – наемен работник, който си изкарвал хляба като се грижел за животните или работил по полето на работодателя си (едър собственик или арендатор). Навремето това е било едно от най-безправните съсловия на обществата. Дали тази земност на Йоан ХXIII не се дължи на бедния му произход и мизерното му детство?

Връзката на Анджело Ронкали с България е много силна. В един момент той проронва като изповед: "България е моят кръст". Най-малко по две причини бедната ни, но православна държава ляга на сърцето на израсналия в беднотия бъдещ предводител на католицизма. И двете са с разнопосочни знаци. Първата причина всъщност е една трагедия – земетресението в Чирпан от 1928 година. Първоначално земята се разлюлява точно срещу Великден с магнитуд от 6,8 по скалата на Рихтер. Следват обаче вторични трусове, които продължават цели 11 дни. Чирпан е сринат, значителни разрушения има в Пловдив, общо 73 000 сгради остават в руини, сред тях са и православни и католически храмове.

Анджело Ронкали организира мащабна хуманитарна помощ, както се казва днес. Заема се с доставяне на храна, одеяла и палатки. Обикаля най-засегнатите места с цар Борис Трети и с представители на благотворителни организации. Така се опитва да събере средства за строителство на домове, храмове и училища. Опразва хазната на католическата мисия (сиреч на посолството), моли папата и частни лица за допълнителни средства, цели два месеца успява да осигури топла супа за всеки дошъл в полевите кухни. Започва да спи в палатка за кураж на изпадналите в отчаяние. Между другото у нас изобщо не му е било чуждо да се придвижва с "простосмъртни" транспортни средства – с каручка, на кон, с магаре, лодка, камион.

Втората причина е вече носи знака плюс – това е бракът между цар Борис Трети и италианската принцеса Йоана, дъщерята на крал Виктор Емануил. Анджело Ронкали не просто съдейства за този брак, но и успява да преформатира виждането на Ватикана по някои канони. Случаят е добре известен, за да бъде представен в подробности, но като цяло проблемът при този брак е бил, че по предварителния договор децата трябва да бъдат кръстени като католици. Това обаче противоречи на Търновската конституция – децата на монарха трябва да са православни. Борис III не спазва договора и кръщава Мария-Луиза и престолонаследника Симеон в православие. Впрочем преди години за същата постъпка баща му Фердинанд е бил анатемосан и изключен от Римокатолическата църква. Как ли ще избие гневът на Ватикана заради нарушената от царя ни договореност? Още повече, че отклоненията сякаш стават традиция в българския клон на Сакскобургготската династия. Папа Пий ХII обаче не показва възмущение и приема за правилно православното покръстване на Мария-Луиза и Симеон. Заслугата затова обаче е изцяло на Анджело Ронкали, който убеждава Светия отец да приеме тази именно позиция. С българския кръст католикът Ронкали накарва Ватикана да вземе решение в интерес на православието. Ето още едно чудо на този нестандартен духовник.

Историята често е конвейер, при който проблемите автоматично се предават от поколение на поколение и от период на период. Макар и променен, проблемът се повтаря близо 30 години по-късно. През 1962 г. Симеон иска ръката на испанската католичка Маргарита, но чичо й, който е йезуитски свещеник, категорично се противопоставя на този брак. Въпросът стига до Ватикана и на Йоан ХXIII вече не трудно да "пренареди" мисленето на праволинеен свой едноверец, след като вече бе правил същото с един от своите предшественици на Светия престол.

Впрочем в проповедническата му мисия има и друг, още по-нестандартен случай. Италианска девойка се обръща към него с писмо, в което го моли да й помогне да се омъжи за любимия си. Той обаче е комунист и съответно местният свещеник отхвърля венчило с един безверник. След обаче намесата на папата двамата се женят и кръщават детето си на негово име. Дали в историята на Ватикана им друг такъв случай на височайше съдействие за брак между католичка и атеист?

Преди да стане папа Анджело Ронкали има пряк и конкретен принос към съвременна българска история – по-точно към запазването на сегашните български граници. През 1947 г. в Париж се провежда конференция за статута на петте европейски съюзнички на хитлеристка Германия, сред които е и нашата страна. Като жертви на хитлеризма Югославия и Гърция имат големи материални и териториални претенции към България. По указание на Ватикана архиепископ Ронкали, което тогава е посланик във Франция, води преговори с представители на Франция, Великобритания и САЩ да не вземат предвид претенциите на Югославия и Гърция. И ако България е в сегашните си граници, това несъмнено се дължи и на бъдещия папа. Не случайно нашите представители на конференцията Кимон Георгиев и Васил Коларов отиват на крака при Ронкали, за да благодарят за ролята му по отстояване на българската кауза.

Анджело Ронкали прави следното обръщение към българите още в качеството си на нунций у нас: "...Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който остава винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че, като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ, която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука".

Както за българите, така и за много други хора и народи този човек очевидно е извършил свети дела, много преди да бъде обявен за светец. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: