Eнергийни гиганти може да препънат политиката на Обама към Путин

Вероятно няма да е правилно да наречем това момент на смирение. По-скоро в случая става дума за лека засечка в грандоманията. Въпросният мъж никога не би си позволил да покаже, че се е поддал на страхопочитание или сплашване, но дори и той се замисли как да оцени огромните мащаби на случващото се пред очите му.

“Мащабът на инвестицията е огромен. Човек дори се бои да изрече тези грамадни числа”, каза руският президент Владимир Путин.

Тази плашещо голяма сделка от 2011 г. - майката на всички петролни сделки - бе скрепена във всекидневната на ваканционната резиденция на Путин в Сочи. Тя свърза “Ексон Мобил” (Exxon Mobil) - най-печелившата американска компания на всички времена - с предимно държавната руска “Роснефт” - най-голямата петролна компания в света.

С тази сделка за 500 млрд. долара двете компании се договориха да добиват газ чрез фракинг в Сибир, да сондират участъци от Северния ледовит океан, по-големи от Тексас, и да изградят огромен терминал за природен газ в руския Далечен изток. “Роснефт” и неговите дъщерни компании пък получиха големи дялове от участъците на “Ексон” в Северна Америка - в Западен Тексас, в петролните полета на Алберта, за дълбоководно сондиране в Мексиканския залив, и огромен дял от природния газ в Аляска.

Нищо чудно, че Путин си призна, че изпитва страхопочитание пред мащабите на това начинание.

Но сделката на “Ексон” не е единствената. Миналата седмица в същия ден, когато съветникът на Обама по националната сигурност Сюзан Райс заплаши Путин със санкции срещу “много важни сектори” от руската икономика, ако той нахлуе още повече в Украйна, шефът на “Роял Дъч Шел” (Royal Dutch Shell) бе гост в резиденцията на Путин и казваше: “Ние имаме силно желание да укрепваме нашата позиция в Руската федерация”.

По-рано британският петролен гигант ВР (British Petroleum) говореше с известен свян за “затъването” си в Русия: неговият шеф американец избяга оттам през 2008 г., страхувайки се за живота си, след като разразилият се спор за операциите на ВР в тази страна доведе до опит за покушение срещу него (чрез отравяне!).

Въпреки това над една трета от петролните и газовите запаси на ВР остават в Русия и същият този шеф, който не толкова отдавна избяга панически оттам, увери този месец акционерите на ВР, че компанията е така тясно свързана с Русия, че може “да играе важна роля като мост” между Москва и Запада в украинската криза. “Взаимната зависимост между Русия като енергиен доставчик и Европа като енергиен консуматор е важен източник на сигурност и ангажиране от двете страни. Това трябва да продължи”, подчерта той.

Разговорите за връзката между енергийните интереси и войната винаги разстройват всички. Сенаторът Ранд Пол, републиканец от Кентъки, беше обвинен в редакционна страница в “Уолстрийт джърнъл” този месец, че е “луд”, след като сп. “Мадър Джоунс” (”Mother Jones”) изрови отнякъде негов запис, в който той свързва войната в Ирак с ролята на вицепрезидента Дик Чейни в петролния сектор на компанията “Халибъртън” (Halliburton).

Повдигането на петролния аргумент все още се смята за неучтив тон във всяка от двете политически партии и Пол се опита да даде заден ход по обвинението срещу Чейни. Но независимо дали това се харесва на някого или не, част от планирането в Пентагона за Ирак в периода след нахлуването е било извършено в офисите в Хюстън на KBR - дъщерна компания на “Халибъртън”. В годините след войната стана ясно, че нейното планиране е започнало още преди атентатите от 11 септември заради недоволство и опасения, че при управлението на Саддам Хюсеин иракският петрол до голяма степен бе откъснат от световния пазар поради политически съображения и заради неефективна държавна петролна компания.

Войната в крайна сметка не превърна Ирак в маяк на ...

Свързани новини: