Кой се притеснява от твърдата линия на Меркел към Русия?

Моника Раймунт
Ройтерс

В прекрасния парк “Трептов” в Берлин внушителна статуя на съветски войник, стъпил върху нацистка свастика с немско дете на ръце, напомня на германците за дълга им към руснаците.

Вили Керн, пенсионер, дошъл да посети трогателния паметник на 80 000-те войници от Червената армия, загинали в битката за Берлин през 1945 г., гледа към добре поддържаните градини в парка и заявява, че смята руския президент Владимир Путин за диктатор.

И все пак, казва той, Германия трябва да се въздържи да не наказва Русия твърде сурово заради анексирането на Крим и за кризата в Източна Украйна, където насилието продължава да нараства.

“Агресията срещу Русия винаги идва от Запад, Германия трябва да прояви сдържаност”, смята Керн, допълвайки, че мястото на Германия е между САЩ и Русия.

“Защо винаги трябва да налагаме демокрация по света? Гражданите сами трябва да решават”, казва германският пенсионер.

Въпреки силната реторика на канцлера Ангела Меркел и заплахата от икономически санкции срещу Русия, които минават отвъд сегашната забрана за издаване на визи и замразяването на авоари, предпазливата позиция на Керн се споделя и от широката общественост.

Макар че почти половината от германците искат Берлин да служи като мост между Запада и Русия, хората в бившите комунистически източни провинции са по-скептични към засилването на санкциите, показват проучванията на общественото мнение.

Някои от хората все още хранят топли чувства към Русия, а опасенията им се артикулират от леви политици, сред които Грегор Гизи - виден член на партия “Левите”, който обвини Меркел в подкрепа за “фашистите” в украинското правителство.

Ако се прибавят силните бизнес връзки и нарастващото разочарование от САЩ, откакто заради информацията, изнесена от бившия сътрудник на американското разузнаване Едуард Сноудън избухна шпионският скандал, резултатът е дълбоко раздвоение сред избирателите във връзка с отговора на Берлин.

Около 49 процента от германците искат Берлин да бъде посредник между НАТО и ЕС и Русия, показа този месец проучване на “Инфратест димап”. Едва 45 процента смятат, че Германия би трябвало да застане твърдо на страната на западния съюз.

“Мнозинството от германците искат да застанат между Запада и Русия като мост на разбирателството”, коментира социологът от “Инфратест” Райнхард Шлинкерт. Те нямат желание да влизат в геополитически конфликт с Русия, която би могла да повиши енергийните цени, допълва той. Някои проучвания на обществените нагласи показват, че подкрепата за икономическите санкции е едва 38 процента.

Това отчасти се дължи на бизнеса. С Русия работят около 6200 германски компании, а двустранната търговия възлиза на около 76 милиарда евро. Според фирмите икономическите санкции биха навредили на най-голямата икономика на Европа.

Но не става дума само за пари. До голяма степен става дума и за история, особено в Източна Германия, където критиките към НАТО са по-сурови и където има по-силни очаквания, че Западът трябва да постигне разбирателство с Русия.

Меркел може и да изненада някои от наблюдателите с категоричната си позиция срещу Путин, но както много германци, израснали в някогашния комунистически Изток, тя говори руски и обича Толстой и Достоевски.

Парадоксално, много източногерманци са дори благодарни на бившия съветски лидер Михаил Горбачов за подкрепата му за германското обединение.

“Източногерманците не одобряват това, което Русия прави в Украйна, но и не искат нов конфликт”, казва Александър Рар, председател на германско-руски форум в Берлин. Той освен това е консултант на петролната и газова компания “Винтерщал”, собственост на BASF.

Но не само източногерманците призовават за сдържаност. Няколко бивши канцлери, сред които Герхард Шрьодер и Хелмут Шмит, и двамата социалдемократи, както и Хелмут Кол от консервативната партия на Меркел Християндемократически съюз, разкритикуваха начина, по който се отнася Западът към Путин и Русия.

Тези различия се проявяват и в правителството на Меркел. Консервативната ...

Свързани новини: