Путин се сърди на Запада и наказва… Украйна

Авторът на международно известните романи „Добрият Сталин”, „Руска красавица” и др. бестселъри Виктор Ерофеев обясни снощи на една вечеря в София, на която авторът на тези редове присъства, поведението на руския президент Путин спрямо Украйна като реакция на това, че се е обидил на Запада за подкрепата, която е оказал на протестите срещу собственото му управление в Русия през 2011-2012 г.

Световно известният руснак, дисидент от съветско време и открит противник на Путин, наскоро добави нова сол в раната на официално подклажданата омраза на руските националисти към него.

Писателят само подписа писмо на руски интелектуалци, в което предизвиква Путин с остра критика на политиката му по украинския въпрос, но и с участието си телевизионно предаване на телевизия „Дождь” на практика даде повод на властите да я закрият, защото си позволи да предположи от нейния екран, че е могло да бъдат спасени милион и половина жертви на германската блокада на Ленинград през втората световна война, ако Сталин беше предпочел да остави града в ръцете на немците.

В резултат на това днес Виктор Ерофеев е прогонен от руските телевизии и радиостанции, казвайки за себе си: „изморих се да бъда дисидент, но се налага”. А по отношение на прогнозирането си признава едновременно няколко неща: че не може да предвиди развитието на кризата с украинските събития, макар, че „ в Русия е лесно да си скептик”, но вярва, че както Германия и Франция са се помирили, така и Русия ще намери общ език с Украйна.

Обяснението на Виктор Ерофеев за мотивацията на Путин се доближава до твърдението, което споделям не веднъж, че всъщност най-големият кошмар на Путин е да не се повтори украинската продемократична т.н. оранжева революция от 2004 г. и в Русия. Разминаването между „обидата” и „превенцията” срещу революционната искра не е голямо, но и в двата случая се предполага преднамереност на руската намеса в Украйна, а не спонтанна реакция на украинските вълнения.

Обидата, както и страхът от пренасяне на оранжевата зараза в Русия, датират много преди онзи 21 ноември 2013 г., когато под натиска на Москва Янукович се отметна от собствените си обещания пред украинците да подпише в края на месеца споразумението с ЕС за началото на преговорите за асоцииране.

Общото в двата случая е също така, че преднамереността изобличава лъжата за вината. Според трактовката на Кремъл виновни за ескалацията са си самите украинци, докато Москва едва ли не реагирала на пожар. Обаче е видно отвсякъде, че руската власт действа по план, който очевидно е разработен отдавна и е задействан демонстративно с онзи особено голям подкуп от 15 милиарда евро под формата на заем, който Путин предложи на украинския президент Виктор Янукович, за да не положи началото на преговорите с ЕС.

Но нека вземем обидата като отправна точка. Какво излиза? Че Путин се ръководи от ирационални чувства в една толкова голяма геополитическа игра? Ако това е вярно, проблемът, с който светът се е сдобил в лицето на Путин, е още по-стряскащ отколкото, ако властелина на ядрена Русия изповядваше предсказуема идеология.

Малко по-различна, а може би просто допълваща, гледна точка за Путин има друг нашумял познавач на кремълските потайности. В книгата си „Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, политологът Станислав Белковски смята, че Путин не се интересува от самата власт, а от нейните атрибути, като злато, камъни, лимузини, яхти, почетна гвардия…

Така или иначе „загадъчната душа” на руснака, персонализиран от Владимир Путин, поставя в момента на изпитание относителния уют на постигнатия след Втората световна война баланс между развития Запад и догонващия, но развит върху една шеста от планетата съветско-руски Изток. На този баланс се крепи небивало дългия в човешката история период на мир между основните конкуренти ...

Свързани новини: