Боклуците на България

Тези дни стана ясно, че Брюксел съди България заради незакритите незаконни сметища. Ясна е вече и присъдата. Защото няма как за 7-8 месеца България да свърши работата, за която не ѝ стигнаха 7-8 години. Всъщност, тази работа трябваше да бъде свършена още преди пет години. Тогава дойде и първото ясно предупреждение от Брюксел. За това време обаче не бе направено почти нищо, за да бъде избегнат днешният иск в Европейския съд. Което прави историята със сметищата много показателна за проблемите на България при прилагането на европейските правила, достигането на европейските стандарти, използването на предоставяните от ЕС средства и, като цяло, за неспособността ѝ да се възползва от предимствата и възможностите на европейското членство. Преди седем години С договора си за присъединяване към ЕС България пое ангажимента до средата на юли 2009 година да изпълни изискванията на Директивата за депониране на отпадъците. Нейният смисъл е да бъдат закрити сметищата, които нанасят щети на околната среда и създават рискове за здравето на хората. Затова тези сметища трябва не просто да спрат да приемат боклуци, но и да бъдат обезвредени, запечатани и рекултивирани. Паралелно те трябваше да бъдат заменени с отговарящи на екологичните изисквания нови депа на регионален принцип, които да обслужват по няколко общини, а не всяко селище отделно. Накратко: ангажиментът на България бе да закрие 191 стари сметища и да изгради 55 модерни регионални депа. Преди пет години Когато на 16 юли 2009-та срокът за изпълнение на този ангажимент изтече, се оказа, че за повече от две години и половина членство в ЕС не се е променило нищо. Наистина, вече имаше 30 действащи регионални депа, но всички те бяха изградени по-рано и главно със средства от предприсъединителните фондове ИСПА и ФАР. Въпреки наличните пари от новите европейски програми не бе построено нито едно ново депо. И не бе затворено нито едно от старите сметища - понеже част от общините просто нямаше къде другаде да изхвърлят отпадъците си, а други предпочитаха да ползват старото си сметище, тъй като така им излизаше по-евтино. Тогава ЕК за първи път предупреди България, но ѝ даде толеранс - да остави 14 стари сметища до края на 2014 година. Тогавашното българско правителство (на Тройната коалиция) отговори със спешен план за действие, според който 76 сметища трябваше да спрат работа веднага, други 90 - до края на 2009 година, а "само” 20-30 „най-нискорискови” да останат до края на 2010 година. Успокоението тогава гласеше, че до глоби няма да се стигне, понеже европейската наказателна процедура е дълга, а това време ще е достатъчно за завършване на останалите нови регионални депа. Преди две години Три години по-късно обаче се оказа, че и от този план не е изпълнено почти нищо. Нямаше нито едно ново регионално депо, а цели 124 незаконни сметища продължаваха да работят. Което накара ЕК през април 2012 година да открие процедура за нарушение на европейското законодателство. Промяна нямаше и през ноември същата година, когато Комисията поиска удовлетворителен отговор от българското правителство (на ГЕРБ). И го получи под формата на поредните бодри и щедри обещания. Днес Още година и половина по-късно промяната е отново незначителна, а перспективата - все така мрачна. Цели 104 стари сметища продължават да работят. В най-добрия случай до края на годината ще бъдат затворени само 41 от тях. Бъдещето на 63 сметища остава неясно. Да не говорим, че голяма част от вече затворените сметища все още не са обезопасени и рекултивирани. Така че осъдителната присъда на съда в Люксембург и произтичащите от нея огромни глоби изглеждат сигурни. И още нещо: цели 7 години след присъединяването на България към ЕС от оставащите за изграждане 25 регионални депа са завършени само две. Деветнайсет са в съвсем първоначален етап, тъй като договорите за тях бяха подписани едва в последните месеци. За останалите 4 и това не е направено, поради което и европейските средства за тях вече са безвъзвратно загубени. Не е ясно също така дали и кога започнатите депа ще бъдат завършени. Първо, защото за много от тях продължават да се точат съдебни дела заради опорочени процедури, спорен избор на площадка или пък съмнителни оценки за въздействията върху околната среда. И второ, защото сроковете по сегашния европейски програмен период изтичат, а плащанията по самата оперативна програма "Околна среда” са в момента спрени заради нарушения при обществените поръчки по също така проблематичните водни проекти. Средства за строителство на депа през новия програмен период вече няма да има, тъй че за несвършената досега работа ще трябва да се търсят други финансови източници. Виновните Противно на онова, което мнозина биха си помислили, виновни за това положение са не строгите европейски екологични стандарти - те в края на краищата са в интерес на хората. Причината не е и в липсата на пари. Огромният дял от нужните средства бе осигурен от ЕС, но част от тях бяха или са на път да бъдат загубени. С други думи: отговорността е на българската държава (в лицето на всички правителства от 2007-ма насам) и на общините. Цената на бездействието им, на мудността, надхитрянето и некомпетентността ще е висока - и за околната среда, и за хората. Накрая - за пълнота на картината, трябва да кажем, че населението продължава да затрупва територията си с хиляди знайни и незнайни импровизирани сметища - извън тези, за които говорихме досега. И че България изостава драстично в сепарирането и рециклирането. А без тях е обречена да инвестира луди пари в закриване на стари и откриване на нови и нови депа. Омагьосаният кръг на боклука...

Прочети цялата новина

Свързани новини: