Драконът в стаята: Необяснимият страх на ЕС да разкрива корупцията

Колко чист е Европейският съюз? Според критиците си, Брюксел е помийна яма на разхищения и измами. Според поддръжниците си, той често служи за обуздаване на алчни правителства в страните членки. Недостиг на скандали няма. През 1999 г. комисията на (Жак) Сантер подаде оставка заради измами, лошо управление и непотизъм. През 2011 г. някои членове на Европейския парламент бяха хванати да преговарят заплащане, за да предложат законодателни поправки в полза на журналисти, представили се за лобисти.

През 2012 г. все още неизяснена афера за регулациите на тютюневата промишленост свали здравния комисар, Джон Дали от Малта. И въпреки това, както казва един брюкселски лобист, “Ние нямаме Джак Абрамоф”, американския търговец на влияние, осъден през 2006 г. за измама, корупция и укриване на данъци в широкообхватен скандал, включващ казина на американските индианци.

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) започва стотици разследвания всяка година, но не съобщава колко от тях са за корупция в самия ЕС. Европейската сметна палата се тревожи от “размера на грешките” в сметките на ЕС, която достига огромните 4,8 на сто от общите разходи през 2012 година.

Въпреки това, сметната палата винаги отбелязва, че нередностите не са мярка за измама или прахосничество, а на неправилно разпределяне на фондове (вероятно причинено от грешка или некомпетентност). А имайки предвид, че 80 на сто от парите се харчат от правителствата на страните членки, корупцията по-вероятно е на национално равнище. По оценки на Европейската комисия, около 120 милиарда евро (165 милиарда долара) се губят в ЕС всяка година поради корупцията, макар че това е само предположение.

И въпреки това корупцията, както и укриването на данъци, се политизира, не на последно място защото най-тежко засегната от кризата в еврозоната беше Гърция, смятана за най-корумпираната страна членка. Доктрината, че фискалната политика на една страна е от значение за нейните съседи, се разширява до идеята, че придържането й към върховенството на закона е също работа на ЕС. Това е голяма промяна за клуба, който като цяло смяташе всички членове за честни (макар че Румъния и България са подложени на специално наблюдение).

През февруари комисията публикува първия си подробен доклад за корупцията във всяка от 28-те страни членки на ЕС. Текстът беше предпазлив, съдържащ много похвали и омекотяващ критиките като препоръки за подобрение. Нямаше притеснителни сравнителни данни или класации. И имаше явен пропуск: докладът не споменаваше нищо за корупция в европейските институции. Така наречената “29-а глава” беше мистериозно пропусната. ЕС може да има скромен бюджет от 1 на сто от БВП, но все пак харчи повече от повечето страни - приблизително колкото Швеция.

Чиновниците от Комисията твърдят, че не могат да си дават сами оценки; по-добре е да се изчака ЕС да се присъедини към конвенцията против корупцията на Съвета на Европа, друга паневропейска организация. И въпреки това комисията можеше да има полза от вътрешен надзор.

Според слухове ОЛАФ е написала проект на главата, който по-късно не е бил включен. На 24 април “Трансперънси интернешънъл”, лобистка група за борба с корупцията, публикува собствена версия на 29-ата глава. Тя също беше написана внимателно, в дух на сътрудничество вместо на конфронтация. Тя стига до заключението, че “въпреки подобрения в цялостната рамка, корупционните рискове продължават да съществуват на равнище ЕС”.
Въпреки това Европейският парламент отказа да сътрудничи. Парламентарни представители споменават в частни разговори, че “Трансперънси интернешънъл” е действала “заповеднически”, като е ...

Свързани новини: