Пламен Орешарски: Усилията за заплати са преди всичко усилия за ефективност

Усилията за заплати са преди всичко усилия за ефективност и конкурентоспособност. Много е важно да задвижим икономическия растеж. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски по време на организираната от КНСБ Национална тристранна конференция за “Заплащането на труда в България“. Премиерът изтъкна, че темата за заплащането на труда може да се разглежда като елемент от политиката на доходите на всяко правителство. В същото време нивото на работните заплати е важен фактор на конкурентната способност на икономическите системи. „Едно е безспорно – заплащането има отношение към икономическото развитие“, добави премиерът.

Г-н Орешарски изтъкна, че като водещ елемент от политиката на доходите, нивото на заплащане предопределя състоянието на вътрешното търсене, а от тук оказва влияние и върху темповете на икономически растеж. „Тази зависимост е толкова по- силна, колкото е по- затворена една икономическа система. Неслучайно за дълги исторически периоди теорията на търсенето господстваше в практическата икономика и върху нея се градяха управленските програми от кейнсиански тип, сигурно до края на 70-те години на миналия век“, отбеляза премиерът. Той добави, че дори в апогея на неокласическия модел, след фалита на Лимън брадърс и последвалите мощни кризисни проявления, в първите си реакции фискалните власти на водещите икономики в света прибягнаха към изпитаните системи на фискални стимули и поощрения, за да предпазят от разпад икономическите си системи.

На второ място министър-председателят изтъкна, че като фактор за поддържане на конкурентоспособност на икономиката, динамиката на нивата на работните заплати трябва да се затваря в ръста на производителността на труда. „Периодите на изпреварване следва да се отбягват или да се допускат само като изключение в ролята на корекции на формирани по- рано асиметрии“, каза министър-председателят. По думите му развитието на глобалната криза в Европа е дала примери как страни, допуснали бързи ръстове на работните заплати, губят своята конкурентоспособност, в сравнение с други страни, които на по- ранни етапи са се въздържали от по- агресивна политика по доходите. Според министър-председателя илюстрацията с европейските икономики е особено поучителна на фона на склонността на икономическите съюзи с единна валута да изпадат в дисбаланси, особено когато същите не отговарят на съответните критерии за оптимални валутни зони.

Г-н Орешарски изтъкна, че особено опасни са ситуациите на инкасирани външноикономически дисбаланси в страни с фиксирани валутни курсове. Поради това, че девалвацията не може да се прояви като инструмент на противодействие на дисбалансите, ролята на такъв се поема от корекции в номиналното ниво на работните заплати. „Едно бих казал доста трудно от обществено-политическа гледна точка действие“, коментира премиерът.

На четвърто място министър-председателят подчерта, че при равни други условия, динамиката на работните заплати предопределя инфлационните проявления в икономиката. „Вярно е, върху инфлацията оказват влияние комплекс от фактори. Но също така е вярно, че ръстът на доходите е една от водещите предпоставки. В редица случаи непремереното широко мащабно покачване на работните заплати води до поява на засилващ се инфлационен натиск. Същият от своя страна обезсмисля постигнатите номинални увеличения на работните заплати“, обясни министър-председателят.

Премиерът Орешарски акцентира върху връзката между нивото на заплащане на труда и равнищата на заетост. По думите му можем да си представим за момент работните места у нас, разкрити от външни предприемачи, като загубени работни места в страните-източник на съответните инвестиции, с основен движещ мотив – диференциацията в нивата на работните заплати.

Г-н Орешарски отбеляза, че върху заплащането на труда оказва влияние и типа, и нивото на данъчната тежест. В страни с по- високи персонални данъчни ставки равнището на работните заплати превишава това в аналогични по степен на икономическо развитие страни с по- ниски подоходни данъци.

„Ако погледнем от тази гледна точка ситуацията в нашата страна, можем да направим няколко извода. Първо – равнището на работните заплати в България е най – ниското в ЕС. Това обяснява в известна степен и сравнително най – динамичните темпове на покачване на работните заплати в последните десет години. Голямата заварена дистанция обаче ни позиционира все на последните места“, изтъкна премиерът. По думите му ситуацията е сходна и ако се погледна като относителен дял в добавената стойност. Вносните машини, суровини и технологии на международни цени не оставят голям коридор за маневри с нивото на работните заплати.

„За съжаление споделяме последните места и по редица други производствени и технологични показатели. Производителността на труда се допълва от важни параметри като енергоемкост, трудоемкост, технологично равнище. Същите не растат с темповете, които ни се иска, не на последно място и поради затрудненията пред развитието на стопанската и инвестиционната активност“, каза премиерът.

Министър-председателят напомни, че България не е член на Еврозоната, но от 16 години прилага фиксиран към еврото курс. По това тя плътно се доближава до ситуацията на по- слабите страни от Еврозоната. „Това означава, че всяка по- интензивна динамика по отношение на трудовото заплащане ще рефлектира в по- малка или в по- голяма степен в загуба на конкурентоспособност“, поясни г-н Орешарски.

Според премиера насложилата се дефлация от миналата и от тази година, а вероятно и в следващите една-две, динамиката на работните заплати като че ли не заплашва устойчивостта на ценовото равнище. Дори се създава външно впечатление, че по-агресивна политика по отношение на доходите би могла да противодейства на дефлационната тенденция, но заплашва конкурентоспособността на производството. При по- отчетливо увеличаващи се разходите за труд, при намаляващи или постоянни цени на изделията и услугите, ще се формират асиметрии на корпоративно равнище със заплахи за разширяване на безработицата.

Като пети извод премиерът отбеляза, че равнището на заплащане в България зависи от съответните нива в съседните страни от региона и страните от други икономически зони със сходна степен на развитие при сравними условия. „Засега скромното ниво на преки чуждестранни инвестиции, установено в последните години, не показва сравнителни преимущества у нас, въпреки ниските разходи за труд и сравнително най- ниското пряко данъчно облагане“, каза премиерът.

На шесто място министър-председателят отбеляза ниското подоходно облагане в България, което частично смекчава голямата разлика в заплащането спрямо средните европейски стойности. „В този смисъл персоналният подоходен данък и неговото равнище е не само благоприятстващ остатъчния разполагаем доход на домакинствата, но също така и подкрепящ конкурентоспособността на икономиката“, каза министър-председателят.

Според премиера е необходима политика на умерено покачване на работните заплати, съобразено с други кореспондиращи фактори във всеки конкретен период от развитието. Г-н Орешарски напомни, че от началото на годината беше повишена минималната работна заплата. „Ще продължим тази политика в рамките на ангажиментите в управленската програма“, добави министър-председателят. Той обърна внимание, че от настоящата година се въведе и още една мярка в областта на доходите, засягаща най- ниско доходните групи – връщане на платените през годината лични данъчни вноски върху дохода от труд на тези, чиито възнаграждения са равни или по- ниски от минималната работна заплата. „С тази мярка по същество държавата поема реално част от трудовите разходи на бизнеса индиректно, поради което тя не затормозява конкурентоспособността ни“, обясни премиерът.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: