Понижен рейтинг, сриваща се валута, слаб фондов пазар: сериозните трудности пред Русия

Преди бях писал, че ако на Русия се наложи да "заплати" за анексията на Крим, това ще стане заради естествената реакция на пазарите, а не заради въведените от САЩ и ЕС санкции, пише Марк Адоманис в коментар за сп. Forbes.   Действително, докато администрацията на Обама и неговите европейски партньори обсъждат допълнителни санкции (които може да се окажат сурови), пазарите вече реагираха, като удариха руските ценни книжа.   Днес (25 април – бел. ред), Standard and Poor’s понижи суверенният кредитен рейтинг на Русия с една степен. Така той вече е на равнището BBB-. Това е най-ниското инвестиционно равнище по скалата на агенцията. Всичко, което е по-надолу, е със статуса на "боклук".   Руснаците, както и трябваше да се очаква, се оплакват от политическия характер на решенията на S&P, но в действителност рейтингът на страната се понижава за първи път от декември 2008 г., когато глобалната финансова криза беше в разгара си и Русия беше на ръба на сериозния икономически срив.   S&P бе тласната да измени руския рейтинг заради такива фактори като забавения икономически растеж, нарастването на геополитическото напрежение и бягството на капитали, чийто обем достигна 70 млрд. долара само за първото тримесечие.   Трудно е да се каже какво ще повлече след себе си понижаването на рейтинга (самите рейтингови агенции не притежават реална власт или авторитет), но то отразява стремително сриващото се настроение в Русия и общото влошаване на икономическата ситуация.   За сериозните проблеми на руската икономика предупреждава и Руската централна банка. На предварително обявено заседание на съвета на директорите беше решено да се вдигне основната лихва от 7.0 на 7.5%. Обяснявайки това решение, банката се позова на слабостта на рублата и риска от висока инфлация. През март бордът повиши лихвата с два процентни пункта.   Руската централна банка се управлява много разумно, затова фактът, че тя се е изплашила достатъчно силно, за да повиши лихвата, не може да не тревожи. Руските власти се държат подчертано спокойно, но действията им показват, че са почти на ръба на паниката.   Твърде е вероятно S&P да греши, понижавайки руския рейтинг. През 2011 г. агенцията се "престара" със САЩ, и ако се гледа в историческа перспектива, става ясно, че решенията на рейтинговите агенции слабо се връзват с това как реално се държи суверенният дълг. Руската централна банка трудно може да бъде обвинена в антируски пристрастия, но последните й стъпки показват, че тя, както и S&P, смята рисковете пред руската икономика за напълно реални и продължаващи да растат.   На фона на лошия натиск руските фондови и валутни пазари продължават да се колебаят.   Разбира се, трябва да се направят обичайните уговорки – фондовият пазар далеч не е цялата икономика, а отслабването на националната валута има определени преимущества при заместването на вноса. Но искам да отбележа, че проблемите на валутния и фондовите пазари се появиха успоредно с влошаването практически на всички показатели. Икономическият ръст се забави. Страната е на ръба на рецесията. Инфлацията се повиши над планираната и продължава да се усилва. Оттокът на капитали достигна почни рекордно равнище и също продължава да се усилва. И бездруго ниското ниво на вътрешните инвестиции спада.   В цялата руска икономика днес е трудно да се намери нещо, което да уравновеси слабостта на рублата или спада на борсовите индекси. Всичко се разсипва пред очите и ако напрежението в Украйна не спадне рязко, ситуацията може да придобие действително неприятен обрат.   Аз гледам сравнително оптимистично на дългосрочните перспективи пред Русия, защото страната е много по-силно интегрирана в световната икономика, отколкото и беше по-рано. Обаче интеграцията е нож с две остриета - тя дава множество преимущества, едновременно с това прави страната уязвима на колебанията в настроенията на инвеститорите.   В момента Русия получава крайно тежък и болезнен урок, нагледно демонстриращ това. Да се надяваме, че от този урок тя ще си направи извода не за отказа от интеграция, а за недалновидността от нахлуването и анексията.

Прочети цялата новина

Свързани новини: