Едва седем магистрати са изправени на съд или са с повдигнати обвинения

Шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов бе разследван близо четири години преди да бъде обвинен за участието си в аферата "ОПАК" . По същото дело обвинение получи и председателят на Военно-апелативния съд полковник Петър Петков. Този случай повдигна важен въпрос, който набързо мина на заден план още щом се разбра, че двама висши съдии ще бъдат изправени пред правосъдието. Въпросът е защо делото започва през 2010 година и стига до обвинения през 2014 година, т.е. мотано е близо четири години? Неофициалните информации, че обвинение ще бъде повдигнато и на шефката на премиерския кабинет Мария Дивизиева, работят допълнително за забравянето на този факт.   Най-вероятно широката публика ще се фокусира върху персоните на обвиняемите и ще забрави "една – две" важни подробности. Както тези подробности бяха пренебрегвани и по други предишни "важни" дела.   Статистиката на прокуратурата показва, че освен Пенгезов и Петков, само петима други магистрати са изправени на съд или са само с повдигнати обвинения. Информацията бе представена на Mediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация. Първоначално бе постановен отказ, но държавното обвинение реши да преразгледа случая и все пак представи данните.   Статистиката е красноречива: всички дела срещу магистрати се влачат с години. Това говори за системен проблем с бавното разследване на съдиите, прокурорите и следователите. Отговор защо се случва така, все още няма. През миналата седмица главният прокурор Сотир Цацаров посъветва журналистите да питат предшественика му Борис Велчев защо Пенгезов и Петков са разследвани толкова дълго. Ясно е, че подобен въпрос трудно ще получи отговор от конституционен съдия, а и всички отговори са в прокуратурата.   Въпросите обаче не бива да са само за това дело. Извън Пенгезов и Петков, третият магистрат с повдигнато обвинение е бившата следователка Татяна Шарланджиева. Нейното дело е от 2007 година. Тя бе разследвана, че е разпънала "чадър" над собственика на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев, за да го спаси от разследване за пране на пари. Това бе един от големите сюжетите в мегаскандала от времето на тройната коалиция "Овчаров-Александров-Пеевски".   Разследването срещу Шарланджиева бе спряно още същата година, когато бе образувано – през 2007. Тя бе възстановена в следствието. Шест години по-късно под ръководството на Сотир Цацаров прокуратурата реши да го възобнови, а Шарланджиева отново бе отстранена от следствието. Нова информация по този случай няма.   Четвъртият обвиняем магистрат е прокурорът Стойчо Ненков. Той бе обвинен, защото саботира делото по аферата "САПАРД", след като на своя глава реши да не протестира оправдателната присъда за пране на пари срещу бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков. Разследването срещу него навърши цяла година, без да е ясно защо. Всичките му действия се развиха пред очите на неговите началници и не би трябвало да има кой знае колко за изясняване.   Подсъдимите магистрати са общо трима. Единият е шуменският прокурор Румен Пенев, който вече получи ефективна присъда от 3.5 години за подкуп на първа инстанция.   Вторият подсъдим магистрат е бившият председател на Варненския административен съд Анелия Цветкова. Тя бе осъдена на първа инстанция на 3 години условно също за подкуп.   Последният трети магистрат, чието дело тече в момента, е Атанас Вълков. Бившият председател на Бургаския административен съд бе осъден на 3 години и половина затвор на първа инстанция. Обвиненията бяха, че е съставил фалшиви документа, включително от името на свои роднини, за да изгради схема за придобиване на имот край Несебър.   С това се изчерпват имената на магистратите с повдигнати обвинения и предадени на съд. Всички тези седем дела са започнати по времето на бившия главен прокурор Борис Велчев.   Извън това прокуратура води общо 30 досъдебни производства за престъпления извършени от магистрати, но те са срещу неизвестни извършители, съобщиха за Mediapool от прокуратура. По неофициална информация повечето от тях са за корупция и огромното мнозинство от тях също са започнали по времето на Борис Велчев. Те обаче се точат години наред, няма отговор защо е така, а магистратите може дори да не подозират, че са разследвани. Всичко това показва, че безкрайното разследване срещу магистрати не е изключение, а по-скоро практика.   А до какво води тази практика? Трудно е човек да повярва, че шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов не е дочул, че срещу него има нещо достатъчно сериозно в прокуратурата. По-вероятно е дори да знае какво точно е то. Същото важи и за шефа на Военно-апелативния съд полк. Петър Петков. Обвинения срещу тях обаче не са повдигнати близо четири години и те са оставени като шефове в съдебната система. В случая Пенгезов е шеф на един много важен съд. Близо е до ума да се предположи, че подобно тлъсто дело може да послужи за изнудване на високопоставен съдия с власт да ръководи други съдии. Дори и да няма пряко изнудване, всеки би имал едно на ум, особено в система, в която коридорите са твърде шумни.   Преди седмица Пенгезов призна, че е знаел още от 2010 година, че го разследват. Той каза следното: "Оттогава насам – тишина, ама пълна тишина. Стана 2013 г. Един ден, когато прокурор Цацаров встъпи в длъжност, през 2013 г. аз отидох при него. Казах му, че от 2010 г. е образувано дело и неизвестният извършител съм аз. Той каза, че не му е докладвано за това дело. Аз се учудих, че не знае", разказа още Пенгезов, уточнявайки, че Цацаров тогава поел ангажимент да провери казуса.   Историята с Пенгзово важи за тези незнайни 30 магистрати, повечето заподозрени за корупция, чийто дела трупат прах в прокуратура. Може би това обяснява защо делата се бавят. Другото би означавало наличие на непростима некадърност, което пак не говори добре за системата. Все пак прокуратурата извади на светло 3 дела, но на тъмно остават 10 пъти по толкова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: