От утре спираме да работим за хазната

От 30 април българите спират да работят за запълването на държавната хазна през 2014 г. и започват да се трудят само за себе си, съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Образно казано това е денят, в който хазната би се напълнила, ако държавата изземаше моментално всичко изработено за нуждите й.   През настоящата година т.нар Ден на свобода от правителството се пада точно преди Деня на труда.   В България Денят на свобода от правителството традиционно се пада в края на април или началото на май, като по-ранното му настъпване през последните 5-6 години се дължи до голяма степен на притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит. Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести по-късно през годината.   ИПИ продължава със символичната сметка като посочва, че от 1 до 5 май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат "освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези 5 дни рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата, допълва институтът.   Настъпването на тази символична дата се пресмята чрез сравнение на консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства, обясняват от ИПИ.   През 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2014). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1.1 млрд. лв.   Най-много дни през 2014 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 36 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дни, сочат разчетите на института.   Използването на официалните прогнози на правителството е най-коректният начин да се направи тази сметка, но това не означава, че реалността ще бъде точно такава, предупреждава организацията. Тя дава за пример 2010 г. когато се е получило разминаване на официалните прогнози с реалностите и сривът на приходите и появата на дефицит премести деня доста по-рано от първоначално очакваното.   Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като основно тя пада върху раменете на работещите българи, изрядно плащащи подоходни данъци, внасящи осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като "средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. За българите, които не работят или просто работят "на сиво”, денят на свобода от правителството пък идва много по-рано.   Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години, сочат данните на ИПИ. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме. Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат, посочва институтът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: