Полицията опазва границата с побои, стрелба и кражби

Побоища, унижения, кражби, глад и мизерия. Това е отношението на българската държава към нелегалните имигранти и бежанците според доклад на правозащитната организация "Хюмън райтс уоч", представен във вторник.   Международната организация представи десетки частни случаи, даващи обаче цялостна представа за ситуацията, след като е интервюирала 177 бежанци, хора, търсещи убежище, и мигранти на различни места в България (140) и в Турция (37).   Полицаите отговарят на засиления миграционен натиск, като отблъскват чужденците обратно в Турция, много от тях са се оплакали от насилие в центровете за задържане и настаняване, има и много проблеми с интеграцията им. От Българския хелзинкски комитет (БХК) алармираха от своя страна, че продължава практиката за депортацията на чужденци въпреки заплахата за живота им.   Поредната информация за проблемите с бежанците у нас предизвика истерична реакция, като вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев видя "Хюмън райтс уоч" като част от антибългарска кампания, а шефът на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев стигна по далеч, като нарече организацията "дебили, лъжци и измамници".   Във вторник стана ясно още, че Йовчев е отказал среща с представители на "Хюмън райтс уоч", като от МВР съобщиха за Меdiapool, че това се е наложило заради "тенденциозното отношение" на организацията към силовото ведомство. [div class='left_orange']Препоръки на "Хюман Райтс Уотч" към България Да се сложи край на незабавните експулсирания и отпращания на лица, търсещи убежище, от вътрешността на България и на турската граница. Да се спрат побоищата, използването на електрошокови палки и други злоупотреби срещу мигранти на границата с Турция; да се разследват и да бъде потърсена отговорност от длъжностните лица, които злоупотребяват с чужденци. Да се осигури на незаконните мигранти на границата достъп до регламентирани процедури, включително и възможността да подават молби за закрила в България. Да не се задържат лица, търсещи убежище, като възпираща мярка за намаляване броя на хората, търсещи закрила в България; да се осигури свободен режим на търсещите убежище. Още [class='left_orange' div]"Това не означава, че ще спрем да се занимаваме с България, нито че ще си тръгнем и няма повече да се върнем тук. Отворени сме за диалог и това ще продължи", коментира Бил Фрелик, програмен директор за правата на бежанците към "Хюман Райтс Уоч".   Българският полицай пази границата с бой или "измамата"   "Хюман Райтс Уоч" съобщи, че е събрала от 41 души информация за 44 случая, в които български полицаи са отблъснали чужденци обратно в Турция. Тези случаи засягат най-малко 519 души, които са були връщани без необходимите процедури и без възможност да подадат молби за убежище, често чрез "използване на прекомерна сила". Много от интервюираните са казали, че българските граничари са ги били или малтретирали по друг начин.   От Върховния комисариат по бежанците към ООН в България също съобщиха, че има сигнали за отблъскване на хора по границата.   Според МВР обаче граничните полицаи няма как да малтретират идващите с приклади, електрошокови палки и ботуши, защото нямат такива.   "Знаете ли кой са видяли те, не са граничните полицаи, видяли нашите войници пред президенството - с пушка, щик и ботуши. Това са дебили", заяви от своя страна Чирпанлиев, цитиран от dnevnik.bg.   В доклада на "Хюмън райтс уоч" се цитира 29-годишен мъж, пристигнал в България с група от шест или седем афганистанци на 24 октомври миналата година, който разказал, че българските граничари са го арестували и ударили с полицейска палка в лицето и "ме отпратиха обратно към Турция, през храсталаците, а не на контролно-пропускателен пункт".   Други съобщили, че български гранични полицаи ги заплашвали с оръжие, включително чрез стрелба над главите им.   "Чухме изстрели и викове .... Видяхме двама български гранични полицаи на около 100 метра от нас. Имахме пръчки в ръцете си и двамата български полицаи насочиха оръжието си към нас. Ние пуснахме пръчките, вдигнахме ръцете си и се предадохме. Въпреки че не го очаквахме, те стреляха срещу нас. Слава Богу, никой не беше ранен. След като стреляха, ние бяхме толкова уплашени, че се затичахме обратно в Турция", разказал анкетиран от организацията афганистанец.   Според данните на "Хюман Райтс Уоч" понякога българските и турските граничари се срещат, което води до нерешени случаи, продължаващи понякога с дни.   "Още на границата двама български полицаи ме удариха с палки в лицето и по врата. След това дойдоха още няколко полицаи, не знам колко, и също започнаха да ме удрят с палките си. Биеха ме, защото съм преминал границата, и ми казаха да напусна държавата. Биха ме толкова много, че загубих съзнание за няколко минути и зрението ми след това стана напълно размазано. Опитаха да бият и жена ми, но тя стискаше бебето ни и като го видяха, нея не я биха. Обаче полицаите я изблъскаха така, че тя падна на земята. Молехме полицаите за вода, но те отказваха да ни дадат. Вместо тях турските полицаи ни дадоха вода. Българските полицаи се опитваха да ни отпратят, но турците не ни приеха", разказал друг анкетиран сириец.   Афганистанец разказал, че след като преминал границата, прекарал нощта в една база в България, след което граничната полиция го принудила да се върне в Турция.   Кражби и заплахи   "Хюман Райтс Уоч" е събрала и информация за случаи, в които български граничари са удряли, ритали и насъсквали граничарски кучета срещу нелегално пресичащите границата, вземали са и пари и лични вещи от тях и са им отправяли словесни заплахи.   "Първият полицай, когото срещнах, ме удари по крака. Това беше точно на границата, но аз бях сигурен, че съм в България. Биха мен и братовчед ми. Един граничар ме удари с разтворена длан и след това ме ритна по крака. Взеха ни личните карти и документи и ни заведоха в полицейски участък. Престояхме там от 20:00 до 2 часа сутринта Там беше като затвор и те ни се смееха и ни заплашваха без никакво уважение", разказал 25-годишен сириец.   19-годишен палестинец от Сирия, преминал границата през втората седмица на декември 2013 г., също разказал, че е бил ограбен и тормозен от служебни лица, които според него са били български граничари.   Злоупотреби са засечени и в граничните полицейски участъци. Почти всички мигранти, интервюирани от Хюман Райтс Уотч в България, споделят, че граничните полицаи, които са ги задържали, първо ги отвели в ПУ Елхово, на около 28 км от КПП Лесово, на границата с Турция.   "Взеха ни отпечатъци и подписахме някакви документи. Жените бяха задържани в сградата, но накараха мъжете да спим навън. Беше много студено. Наоколо имаше ограда. Спахме на земята, директно върху пръстта. Нямахме одеяла. Казахме на полицаите, че един от мъжете е болен. Те ни казаха да го накараме да потича, за да се сгрее. Дадоха ни пакет храна за един ден, в който имаше бисквити, хляб и кисело мляко. Аз бях там три дни", разказал 24-годишен палестинец от Сирия.   33-годишен сириец, който влязъл в България в началото на ноември 2013 г., разказал, че българските гранични полицаи на баскетболното игрище в центъра за задържане в Елхово са го измъчвали с електрошок.   35-годишна майка на три деца от Афганистан, която прекарала със семейството си осем дни в "клетките” на лагера, разказала, че освен липсата на храна и лошите условия, полицаите били груби и често прибягвали до насилие. Продължават и проблемите в центровете за задържане и настанявяне Описани са и много случаи на насилие в центровете за задържане. Домът в Бусманци се използва предимно за задържане на мигранти, очакващи депортиране. С капацитет за 400 задържани, в съоръжението е имало настанени 486 задържани в първия ден на посещението на Хюман Райтс Уотч.   Най-честите оплаквания са били свързани с лошото качество на храната и със страха или раздразнението от други задържани в съоръжението.   40-годишен сириец се е оплакал и от насилие.   "Първия ден ме биха наистина много. Бях почти мъртъв от това. Удряха ме по гърдите, страните, главата ми. Удряха ме с юмруци и ме ритаха. Килията имаше един прозорец. Някои дни не ми позволяваха въобще да напускам килията. През 15-те дни, през които бях там, ми позволиха да изляза може би два или три пъти за около половин час всеки път".   В специалният дом за временно настаняване на чужденци в Любимец до Свиленград пък са се помещавали 460 задържани лица, въпреки че има капацитет от 300 легла.   "Отношението тук е под нулата. Много расистко. Те плюят върху нас и ни третират като животни. Него ден всичко започна, когато един пазач се опита да накара един мъж да влезе в ролята на куче, слагайки таблата с храна на пода. Първо бяха само местните пазачи [които ни биха], но после дойдоха повече от 50, извикани от селото, все още цивилно облечени. Биха ме с полицейска палка по гърба", разказал един от задържаните.   Въпреки тези информации правителството не е предприело никакви разследвания.   Продължават и проблемите в центровете за прием и регистрация на бежанци. В Харманли са били настанени над 1400 лица, търсещи убежище, повечето от тях нерегистрирани, включително деца и техните семейства, в пренаселени и нехигиенични условия.   Организацията обаче отбелязва, че условията в Харманли са се подобрили значително след декември 2013 г.   В центъра във Враждебна, според анкетиран, хората спят на пода, а има три тоалетни за 120 човека и само две от тях работят. Сериозни битови проблеми има и във Военна рампа.   Липса на грижа за децата   "Хюман Райтс Уотч" съобщи, че не е получила официални данни от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) или от Министерството на вътрешните работи за общия брой непридружени деца-мигранти в България.   Според МВР обаче българската гранична полиция е задържала 34 непридружени деца-мигранти през 2013 г.   Според МВР не е имало непридружени малолетни и непълнолетни лица, държани в центрове за задържане на мигранти, но "Хюман Райтс Уотч" и итервюирала поне три непридружени деца-мигранти в Любимец.   Според международните и европейските стандарти, непридружени малолетни и непълнолетни лица, не следва да бъдат задържани по причини, свързани с незаконно влизане.   Началникът на дома в Любимец е признал, че не са назначавани законни настойници за тези непридружени непълнолетни.   Освен това непридружени малолетни и непълнолетни лица в България са рутинно настанявани заедно с възрастни в лоши условия, в пренаселени центрове за прием. Няма условия и за образование.   Около половината от регистрираните лица, търсещи убежище в България, пък живеят извън центровете за прием. В средата на декември 2013 г. от регистрирани 9247 лица, търсещи убежище, 4631 са живеели в частни квартири за своя сметка и 4616 в центровете за прием.   Три месеца по-късно броят на регистрираните лица, търсещи убежище, е намалял до 6832, но все още около половината – 3358 - са живеели в един от седемте центъра, докато 3474 са живеели извън центровете на други места за своя сметка.   Част от бежанците стават бездомници   Поради понякога продължителното задържане, някои от лицата, търсещи убежище, декларират, че имат къде да отседнат и посочват външен фиктивен адрес. Те правят това, за да бъдат освободени от задържане, което пряко води или до бездомност или до ужасни условия на живот под прага на бедността.   Следващото голямо предизвикателство е интеграцията на бежанците.   Преодоляването на бюрократичните пречки за получаване на лични документи е достатъчно трудно за възрастните бежанци в България.   Справянето е още по-трудно за непридружени малолетни или непълнолетни лица, поради невъзможността на държавата да им назначи законни настойници, което оставя малолетните и непълнолетните лица без юридическа правоспособност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: