Шансът на новите играчи за ЕП зависи от избирателната активност и мобилизацията на гласове

От избирателната активност и мобилизацията на гласове зависи дали и кои от новите политически играчи ще успят да вкарат евродепутати, както и представянето на основните партии ГЕРБ, БСП и ДПС. Това показва проучването на "Алфа Рисърч" на старта на предизборната кампания, което включва всички регистрирани за участие 21 партии и коалиции. Изследването, публикувано на 29 април, сочи следното разпределение на силите: Лека преднина на ГЕРБ (17.6%) пред БСП (15.9%). Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия. От това дали ще отидат до урните тези гравитиращи около ГЕРБ избиратели, които не са твърди негови привърженици, ще зависи финалният победител на евроизборите. ДПС заема устойчиво третото място (6.2%), но активизира по-малък брой избиратели, поне към настоящия момент. Като към това се прибави фактът, че на евровота няма да участват избирателите му в Турция, очертаващата се при него интрига е дали ще успее да вземе три, или само два мандата. "България без цензура“, АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност. ББЦ е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4.9%). Симпатизантите на АБВ, обратното, са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП, формацията на бившия президент частично възвръща позиции (4.5%). РБ (също 4.5%) е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в европарламента. Липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство в предизборната му кампания. През април "Атака" излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При НФСБ има лек спад (3%), но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот. От останалите 13 партии, най-различими са Синьо единство (0.9%) и Зелените. Трите партии, съдържащи прилагателното "зелени“ в наименованието си събират общо 1.3%, почти равномерно разпределени между тях. Всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат. Заявената готовност за гласуване е около 46%, като се наблюдава лек ръст в сравнение с проучването от месец март. Въз основа на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания, могат да се очертаят следните три хипотези за изхода й, подредени по степен на вероятност:   Първа хипотеза – увеличаване на избирателната активност и стабилизиране на партиите, които имат шанс да прескочат бариерата (АБВ, ББЦ, РБ, и по-слабо вероятно - някоя от националистическите формации). При максимално оползотворяване на гласовете им, те могат да получат до 4 мандата. В този случай ГЕРБ би имала 6 мандата, БСП – 5, и ДПС – остава с 2. Втора хипотеза – "потъване” на по-малките партии за сметка на големите и спечелване максимум на 1 мандат от някоя от тях. Тогава ДПС ще има три мандата, а ГЕРБ и БСП биха постигнали съответно 7 и 6 мандата. Трета хипотеза – минимална избирателна активност при максимално разпиляване на гласовете между повече малки формации, без те да успеят да привлекат по-големи електорални ядра. В резултат – разпределяне на евродепутатските места единствено между ГЕРБ, БСП и ДПС, с възможно равенство между първите две. Нарастване на песимизма и ерозия на доверието След три месеца относителна стабилизация на обществените нагласи, през април, с наближаването на изборите, критичността към развитието на страната и дейността на държавните институции получава нов тласък, сочи проучването на "Алфа Рисърч". Делът на оптимистите, че ситуацията в България се подобрява спада от 20% до 13%, а песимист е всеки втори (58%). Неудовлетвореността от общото развитие е доминираща нагласа сред всички социални слоеве, включително тези, които подкрепят кабинета и партиите от управляващата коалиция. Продължава дa ерозира и малкото останало доверие в основните държавни институции. Положителните оценки за дейността на правителството намаляват от 19% до 17%, отрицателните нарастват до 56%. Аналогична е тенденцията в личния рейтинг на премиера Пламен Орешарски: спад в одобрението от 25% до 22%. Доверието в парламента остава на същото критично ниво от 8%, срещу 63% недоверие. Отношението към работата на председателя на НС Михаил Миков се подобрява от 14% до 17%, но негативните оценки продължават да доминират (53%). Нарастващата обществена критичност засяга също президента и по-слабо - главния прокурор. Те успяват да удържат позиции сред по-популярните публични фигури, но плавно губят доверие. Одобрението за президента Росен Плевнелиев спада от 27% до 23%, срещу 40% неодобрение. Главният прокурор почти запазва положителните си оценки (25% при 26% през март), но е налице по-съществен ръст в отрицателните – от 29% до 34%. С положителен баланс в оценките през април се открояват единствено еврокомисарят Кристалина Георгиева и националният омбудсман Константин Пенчев. Съчетанието на неудовлетвореност от управлението с изострено политическо напрежение около изборите задълбочават кризата на обществено доверие към институциите. В тази ситуация резултатът от евровота ще е ключов за възможностите и начина на преодоляването на тази криза.

Прочети цялата новина

Свързани новини: