“Изоставени” работници обръщат гръб на социалистите в ЕС за сметка на популисти

Ройтерс

Със своята красива външност с правилно оформена челюст, приятна усмивка и дар слово Едуар Мартен би могъл да бъде холивудска филмова звезда.

Но този металург и профсъюзен деец, който се изправи срещу президентите Никола Саркози и Франсоа Оланд в защита на работните места в обречена на затваряне доменна пещ във Флоранж, в Североизточна Франция, наскоро замени работническата каска с костюм на политик.

Френската социалистическа партия (ФСП) на Оланд привлече 50-годишния Мартен за свой основен кандидат на изборите за Европейски парламент на 25 май в постиндустриалната област Лотарингия.

Това, както при левоцентристите на други места в Европа, е опит отново да се спечелят избирателите от работническата класа, привлечени от крайната десница и крайната левица. То изглежда като загубена кауза. Оповестена миналата седмица (23 април) анкета на Френския институт за проучване на общественото мнение показа, че антиевропейският Национален фронт води в източния избирателен район с 26 процента, консервативната партия Съюз за народно движение (СНД) е с 24 процента, а ФСП изостава с 15,5 процента.

Град Аянж, където Мартен е работил в металургичен завод на компанията “Арселор Митал”, избра миналия месец бивш профсъюзен организатор на Общата конфедерация на труда (ОКТ) за свой кмет от крайнодесния Национален фронт.

Традиционните левоцентристки партии из целия 28-членен Европейски съюз са изправени пред същите проблеми, след като разочарованият промишлен пролетариат, който понася главната тежест на глобализацията и финансовата криза, е привлечен от крайни политически формации.

“Националният фронт е партия номер едно сред избирателите от работническата класа във Франция от повече от десетилетие, с изключение на президентските избори през 2007 г.”, каза преподавателят по политология в Парижкия институт за политически изследвания и специалист по крайната десница Паскал Перино.

В Германия много членуващи в профсъюзи работници изоставиха Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за сметка на радикалната партия “Левите” преди десетилетие, след като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер осъществи непопулярни реформи на трудовия пазар и помощите за безработица, а неговите приемници на лидерския пост в партията бяха част от коалиция, която повиши възрастта за пенсиониране.

Тези избиратели не се връщат, въпреки че ГСДП успя да въведе в програмата на новата коалиция минимално национално заплащане и по-ранно пенсиониране за хората, започнали работа на по-млада възраст.

ГСДП, която някога спечели около 40 процента от гласовете в национален мащаб, остава закотвена близо до 25-те процента - с 15 пункта зад десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел. Партията “Левите” има малко под 10 процента, колкото и “Съюз 90 Зелени”.

ЕС, представен като имиграция

Във Великобритания дясната националистическа Партия за независимост на Обединеното кралство (ПНОК), която агитира за напускане на Европейския съюз, печели все по-голяма подкрепа сред работническата класа и бедните избиратели, които по традиция поддържат левоцентристката Лейбъристка партия.

Социологически проучвания показват, че ПНОК, водена от харизматичния бивш брокер в търговията с метали Найджъл Фараж, си съперничи с лейбъристите за първото място на европейските избори. Политолозите Робърт Форд и Матю Гудуин установиха в анкета с участието на 100 000 избиратели, че ПНОК печели подкрепа от социални групи, наричани от тях “изоставените”.

Тя вече не е само убежище за градящи кампанията си върху един-единствен въпрос и принадлежащи към средната класа консерватори, “които живеят някъде в предградията, оплакват се на голф игрището от цената на членството в ЕС и копнеят за дните, когато Маргарет Тачър натупваше еврократите”, казаха те в нова книга, озаглавена “Бунт в дясно”.

Напротив, насоченото срещу имиграцията и върхушката послание на ПНОК привлича ясно очертано ядро от избиратели: “Работници, възрастни, бели и мъже, с ниска квалификация и доста песимистични възгледи за икономиката.”

През 60-те години на 20 век работническата класа съставляваше половината от британските избиратели. По времето, когато “новите лейбъристи” на Тони Блеър дойдоха на власт през 1997 г., този ...

Свързани новини: