Могат ли Валс и Ренци да създадат френско-италианска ос за излизане от кризата?

Манюел Валс се срещна този уикенд с Матео Ренци. Печатът е склонен да търси общото между премиерите на Франция и Италия, които въплъщават една умерена левица, която се проявява и като социал-либерална сила. Но дали отвъд тези сходни стилове, двамата премиери имат един и същи политически път? И дали това търсене на общото между тях може да бъде оправдано?

Валс и Ренци се позиционират вдясно в своите леви партии и по това си приличат. И двамата изиграха ролята на центристка и модернистка опозиция в лоното на тези партии. И двамата го направиха по един прозрачен начин, като се явиха на вътрешнопартийни избори в респективните си партии и като ги изгубиха. И тук идва различието между тях.

Ренци изгуби на втория тур на вътрешнопартийните избори на италианската Демократическа партия ДП , като изостана доста зад Пиер Луиджи Берсани, който после беше кандидатът за премиер на левоцентристите за изборите през февруари 2013 г. Берсани обаче изгуби морално тези предрешени избори и накрая подаде оставка от ръководството на ДП. Ренци, който ловко тласна Берсани към този изход, пое почти без никаква битка ръководството на ДП няколко месеца по-късно, разчитайки на голяма обществена подкрепа.

Утвърдил по този начин легитимност си, Ренци след това се отърва чрез нещо като дворцова революция в стил 60-те-70-те години на миналия век от премиера Енрико Лета, също член на ДП. Ренци зае мястото му и обеща да постави началото на нова ера на реформи за Италия. За момента той доминира в собствената си партия, въпреки че все още има малцинство в нея и изглежда като човекът, който иска да скъса категорично с миналото.

Валс пък спечели едва 5 процента от гласовете на първия тур на вътрешнопартийните избори на френската Социалистическата партия СП и застана зад Франсоа Оланд на втория тур на вота. После отговаряше за комуникациите на кандидат-президента Оланд, след това стана министър на вътрешните работи и накрая - френски премиер. Той не претендира толкова да въплъщава доктрината на скъсването с неотдавнашното минало, колкото че действа ефикасно и демонстрира нова воля. Не бива да се забравя, че Валс все още не контролира напълно СП и че представлява една малцинствена фракция в нея. Призивите за организиране на партиен конгрес, отправени от някои хора от лявото крило на СП, потвърждават това състояние на нещата.

За разлика от Валс, Ренци въплъщава несъмнено стремежа за обновление, изпитван от голяма част от активистите и по-нишите кадри на ДП. Просто така се случи, че Ренци въплъти тази воля за промяна. Можеше и да е някой друг, но безспорен си остава фактът, че Ренци е подкрепян в своята партия. Съдбите на ДП и на Ренци в действителност изглеждат свързани. Докато остава отворен въпросът дали СП може да обвърже съдбата си с Валс и обратното. Това ще покажат следващите парламентарни избори, а преди това - европейските избори.

Не бива да се забравя, че ДП никога не е била социалистическа партия. Историческата жилка на италианския социализъм загина в електорален план през 1992-1994 г. и оттогава, въпреки множеството опити за съживяване, социализмът не възкръсна. Настоящата ДП се появи до голяма степен от сливането на Маргарита - пост-християндемократическа левоцентристка партия, и на Левите демократи - движение приемник на крилото на мнозинството в Италианската комунистическа партия отпреди 1990 г.

Използването на термина “демократическа” в името на тази партия говори достатъчно добре, че ДП иска да скъса с комунизма и със социализма от 19 и 20 век. Негласният модел, който тя се стреми да следва, е Демократическата партия на САЩ. Освен това, поне от 90-те години на миналия век, чрез доктрината и управленческите си действия ДП се показа като социал-либерална партия, повече отколкото като социалистическа партия.

Френската ...

Свързани новини: