Проблемът в Ирак са не изборите, а партиите

в. Дейли телеграф

На 30 април са изборите в Ирак, един от малкото дни в годината, когато шансовете човек да бъде взривен от кола бомба са сравнително малки. Не че иракските терористи си вземат почивен ден, за да отидат да гласуват, а защото мерките за охрана на вота, може да се твърди, са най-строгите в историята на демократичен Ирак.

Освен многото полицаи и войници, чийто общ брой от грубо казано милион души достига нивата от времето на Саддам Хюсеин, във всички изборни дни след 2005 г. имаше забрана за използване на лични автомобили. Това значи, че атентаторите не могат да се слеят с останалия трафик на път към Рая. Поне веднъж димящият Багдат се превръща в спокойна пешеходна зона. Въпреки че не могат да спрат извършването на някое изолирано нападение, тези мерки успокояват значително иначе напрегнатия ден. Някои иракчани си пожелават, къде на шега, къде - не, всеки ден да има избори.

Дали по този начин се създават условия за “свободни и честни избори”, за каквито 179 британски войници дадоха живота си, за да могат иракчаните да имат такива избори? Не съвсем. Единайсет години след операцията по свалянето от власт на Саддам Хюсеин, страната е отново в хватката на бунтовническо движение, водено от Ал Каида. През 2013 година бяха убити близо 9000 души - най-големият брой жертви от гражданската война в периода 2006-2008 г. Голяма част от Западен Ирак се изплъзна от контрола на правителството. Днес няма да има отворени избирателни секции в градовете Фалуджа и Рамади - някогашните “гробища на американците”, които понастоящем са обсадени от армията на Ирак.

Дори обаче Ирак “да не може да бъде Съри”, ако вземем думите, използвани от британски командири във връзка с изборите в Афганистан от този месец, дипломати очакват, че нещата ще се оправят и дори да има малко измами или сплашване на избиратели, е малко вероятно те да бъдат от полза за някоя определена група.

Потискащата страна на тези избори е не в самия вот, а в партиите, които участват в него. На хартия, това е демокрация от най-жизнен вид - на огромните бюлетини ще бъдат изписани около 107 различни политически групи - от шиитски духовници и сунитски племенни водачи до изискани, пиещи уиски секуларисти от Багдад.

Почти никоя от тях обаче - включително големите партии - няма собствена управленска програма. Както каза един дипломат: “Политическите партийни клипове, излъчвани всяка вечер по новините, съдържат много риторика, но не и действителни програми за действие”. С други думи сред цялото говорене за “Единство за Ирак, свобода и справедливост” или “Справедливост за Ирак, свобода и единство”, има малко стабилни обещания за гласоподавателите, по които те да могат да сравнят партиите, да не говорим колко се спазват тези обещания. Ако демокрацията е свободен и информиран сблъсък на идеи, това тук трудно може да се нарече демокрация.

Разбира се, предизборните програми са само обещания и британският гласоподавател би бил наивен, ако се хваща на всяка дума от обещанията на лейбъристи и консерватори. Но без тях така или иначе несъвършеният свят на избирателната политика става още по-несъвършен. За да разберем защо, е необходимо единствено да се направи неофициално проучване на общественото мнение на иракчаните преди изборите, както направих, когато отразявах изборите през 2005 и 2010 г.

За съжаление не бе трудно да намеря хора, гласуващи за някой политик, защото имат братовчед или близък в неговата партия или защото са от един и същ град или етническа група. Други, по-набожни иракчани ще гласуват без всякакво колебание за религиозни партии, а някои дори се страхуват, че ще бъдат прокълнати, ако не го направят. Честно казано висшите духовници дадоха всичко от себе си ...

Свързани новини: