Проектантът на новата "Витошка": Фонтанът трябваше да е площад с арка

С арх. Тодор Булев - главен проектант на пешеходна зона на бул. "Витоша" - разговаряме за първоначалните му идеи и крайния резултат. Той отговори и на едни от най-задаваните въпроси сред столичани - как и защо се появи така обсъжданият фонтан там. Арх. Булев, Вие проектирахте пешеходната зона на бул. "Витоша", която предизвика широк обществен отзвук. Разкажете каква беше идеята Ви и какво Ви вдъхнови? Поколения наред български архитекти обсъждат идеята бул. "Витоша" да стане пешеходна зона. Това е едната причина, за да се наема с работата по бул. Витоша, това беше една мечта на българските архитекти, която намери начин да се случи. Другата идея, която исках да реализирам на бул. "Витоша", е от младите ми години, нарича се „Улица театър“. Исках да видя в градовете нещо, което предложих на конкурс още в края на 70-те години: някои улици да се изградят като пешеходни зони с висок обществен градус, с голяма активност, с участието на изкуствата в тях. Моята идея за „улица театър“ тогава беше в ж.к. "Люлин", но ето че след доста време можах да се докосна отново до тази си идея. За съжаление този замисъл, заедно с някои други, така и не се реализира тук и не е ясно как би могла да се състои в бъдеще. Много хора не харесват новата визия на бул. "Витоша". Определят я като прекалено шарена и дори провинциална. Съгласен ли сте с това? Вярно е, че според някои тя много напомня на идеите в провинциалните градове, където има една главна улица. Даже се говори, че и по-голямото богатство в цветовете и материалите също действа малко по-провинциално. Това са неща, с които не бих могъл да се съглася. Във "Витошка" има много неща, които са интересни. Имах една обиколка с група изявени швейцарски дизайнери и архитекти и те не бяха толкова критични. На тях им хареса, особено цветността на булеварда. И защо не? Това са цветовете на естествените материали, от които е направена София. Ако погледнете софийските калкани с техните тухли, които дават един червеникав цвят, старата мазилка, всичко това е цветът на София. Имаше и други гледни точки, например, че плочникът трябваше да бъде само от един материал или само от паваж. Мисля, че това са крайности. Това, че се получи едно разнообразие на материали, както беше замислено, не е най-лошото. Друг е въпросът, че в хода на реализацията започнаха да се подменят материали и това допълнително създаде известна липса на стил и единство. Колко време Ви отне да осъществите проекта? Най-напред да подчертая че един такъв проект се създава от десетки проектанти,и в случая проектирането продължи от 2010 до 2012 г. През 2010 г. беше направен конкурсът. Проектите, които участваха, включително и моят, бяха разгледани в експертния съвет на Столична община. Тогава вече беше решено булевардът да бъде цялостно реконструиран и там да няма трамвайни линии. Премахването на трамвая породи много спорове, но това беше решено от Общинския съвет и се осъществи. Работата продължи с екипи от фирма „София проект“, общинско предприятие „Общ устройствен план“ и фирмата „К2“ на арх. Антон Ватев, който реализира техническия проект на втората част от пешеходната зона и фонтана, който предизвика общественото мнение. Първоначалният проект е бил по-различен от крайния резултат. Какво се промени в него? Аз бях предложил два основни варианта. В единия булевардът имаше много повече зеленина, особено по оста, където сега ходят хората, а за сметка на това пешеходното движение се развиваше от двете страни. И в двата случая предлагах да има места, които да са като покрити площади на булеварда, за да дадат възможност при лошо време хората също да се събират и той да бъде оживен, тъй като според мен един от проблемите на булеварда е, че при лошо време той опустява. В този смисъл нещата се промениха. Тези няколко постановки, включително артистичното оживление, оформянето на по-големи покрити зони, повечето зеленина и оформянето на по-траен характер на местата за консумация - всичко това отпадна. В крайна сметка пешеходната зона се превърна в място с акцент към местата за хранене на открито, което само по себе си не е лошо, но все пак не е достатъчно. Това, което се загуби, са културните му функции, но това е един процес от вече 20 години. Изчезнаха кината, изложбената зала. По цялото протежение на булеварда сега няма нито една изложбена зала. Каква беше причината за тези промени в проекта? За това по-скоро трябва да питаме главния архитект на София, защото той се отказа от първоначалните по-смели неща и отиде на много по-тривиални идеи. Аз защитавах моите виждания, но полека бях дистанциран от проекта. Въпреки че се считам за автор и колегите ме считат за такъв, реално съм създател на идеите за много от нещата, но ръцете ми бяха доста вързани в един момент. Може би е естествено, главният архитект на София е и политическа фигура, която отговаря за политиката на общината и явно иска да постигне определен ефект,например проектът да се изгради с по-малко средства. Фонтанът в новата зона е едно от най-обсъжданите места.  По първоначалния проект там не трябваше да има фонтан. Трябваше да има площад, който да се използва да културни събития, който да има една лека арка отстрани, за да го дооформи. Това трябваше да е най-важното място по пешеходната зона, да може да се прави и временна сцена. В хода на дискусиите между проектантите възникна идеята за този фонтан. Когато се правеше първата отсечка, която беше само две пресечки, не бях сигурен, че ще има продължение. По тази причина там има едно по-малко площадче, макар вместо него първоначално да бях предвидил там фонтан, както и горе още един - пред ритуалната зала. Реших да запазя това площадче, защото не знаех дали строежът ще продължи и нагоре по булеварда. И така първата отсечка беше реализирана без фонтан. Когато започна строежът за втората част от пешеходната зона, се заговори и за ново място за фонтан. Тогава беше предложено мястото, на което сега се намира той. Не харесах тази идея, защото той изяде площада, но в крайна сметка се спряхме да е там. Това, което трябваше да е естествено място, където хората да се събират, го няма. Как бе одобрен в този му вид? Когато все пак беше решено фонтанът да е там, идеята беше това да бъде сух фонтан - струйниците да бъдат под плочника и когато водата се изключи, да имаме една равна повърхност, по която хората да ходят. Този подход се използва често, има го на големи площади във Франция, а у нас такъв площад има пред мол "България" и в Бургас. Дава гъвкавост в използването и главното е, че нямаме бордюр, нямаме тая странна купчинка по средата, а само една плоскост, която не пречи на първоначалната идея за площад. Харесва ли Ви фонтанът? Ясно е, че той е неуспешен. Не виждам на кого може да се хареса, само по себе си е добре, че има водичка, която оживява, но освен всичко друго той е опасен, нефункционален. Въобще не става за нищо. Разбира се, аз нямам и грам съпричастност към неговата форма. Чертежите на фонтана според арх. Диков са подписани от арх. Антон Ватев, фирма „К2“, т.е. той е авторът. Това той го е заявявал пред мен. Няколко пъти са ме питали за този фонтан и аз винаги обяснявам, че един главен проектант в условията на София не може да проследи как се случват нещата. Аз дори не бях виждал проекта за фонтана, преди да го видя готов. В момента тече конкурс, който да „облагороди“ фонтана, сигурно сте видял проектите. Какво смятате за тях? Допълнителната украса не може да бъде полезна. Тя няма да допринесе с нищо. Върху една грозна основа много трудно можеш да създадеш нещо хубаво. Не трябва да считаме, че с изкуство може да подобрим нещо, което по самата си природа е грозно. Ето, представете си една грозна жена, която обаче се е облякла с луксозни дрехи, начервила се е, сложила си е перука. Украсата ще бъде много стилна и богата, но какво от това. Аз често сравнявам отношението към архитектурата с женската красота, защото това трябва подпомогне да гледаме по-емоционално на проектирането, особено на архитектите. Те в много случаи подхождат безсърдечно към архитектурата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: