Сър Алекс, Кантона, Кийн, Бекъм, Бербатов и другите

“Моята автобиография” на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън (Сиела) може да бъде представена по много начини. Тъй като става дума за богато четиво, за почти епичен разказ за малките градове и кварталите, за пътя на бедните момчета към върха, за футболната политика и държавната политика, за властта, контрола и модерния макиавелизъм, за любовта и омразата, верността и предателството в спорта и извън него.  Всъщност има само един лош начин за представяне за книгата и той е да се каже, че това е „четиво интересно както за футболните фенове, така и за хората, които не искат да имат нищо общо с футбола“.

Не е така. Въпреки че книгата на Фъргюсън  засяга много теми, тя е книга за футбола, оправдава житейския избор да се обречеш на една чисто футболна кауза и да гледаш света с футболни очила. Малко нескопосаната метафора всъщност не е чак толкова ненамясто, защото вътре ще намерите даже и култовия епизод, когато Алекс Фъргюсън съветва Тони Блеър как да управлява кабинета си. Дава футболни примери на премиер-министъра. Всичко е футбол.

Алекс Фъргюсън е бил момче от квартал Говън (Глазгоу),  бил е момче за поръчки по корабостроителниците и доковете, бил е млад футболист , после едновременно работел като втородивизионен треньор и собственик на кръчма, а после станал един от най-великите футболни мениджъри. Книгата съдържа интересни свидетелства за истинския живот на суровите и груби жители на Глазгоу, животът на бедните, сбиванията, пиянството. Тези епизоди не остават встрани от размишленията за големия футбол.

Природата на футбола е той да носи противоборство и разкол, казва сър Алекс. Този донякъде опасен аспект на любимата на мнозина игра е изследван по забележителен начин от стария познавач. Читателите могат да се позабавляват с прекрасни описания на фенове на Лийдс Юнайтед, които са отишли на мач носейки своите деца на раменете си, но въпреки това излъчват омраза и скандират неприлични слогани.

Тъкмо Алекс Фъргюсън е човекът който може да коментира, без да  се превзема, разликата между това да защитаваш честта на своя град или на своя квартал и това да се подадеш на омразата и кварталния шовинизъм. „Аз съм футболен човек“, казва той и наистина нищо футболно не му е чуждо. Но винаги на първо място е уважението, а не заяждането. Фъргюсън с възхищение говори за традицията на отбори като Ливърпул и Арсенал. Авторът на книгата познава тази традиция добре – феновете на „истинския футбол от миналото“ могат да научат много за легенди като Мат Бъзби, Бил Шанкли, Джок Стийн, Брайън Клаф, Джордж Бест и др.

Отзивите за автобиографията в пресата до голяма степен се съсредоточават върху неразбирателствата и скандалите, които мениджърът е преживял със своите най-велики играчи. Златното момче на Юнайтед, Дейвид Бекъм според Фъргюсън се е лишил сам от възможността да продължи футболната си кариера на най-високо ниво. За причините това да се случи мениджърът може „само да гадае“. Бекъм занемарил своите занимания с играта заради поддържането на статуса си на модна икона и поради някои извънфутболни влияния на определени личности върху живота му.

Не по-малко интересен е и случаят с Уейн Руни, тъй като историята за неговите разпри с Фъргюсън все още се разнищва от медиите, независимо от подписването на нов договор между звездата и Юнайтед. Дали Руни е искал да напусне Юнайтед? Каква е ролята на натиска на феновете? Какви са отношенията между бившия мениджър и футболиста сега?

В книгата е представена и гледната точка на Алекс Фъргюсън за оставянето на българската звезда Димитър Бербатов на резервната скамейка за финала на Шампионската лига срещу Барселона от 2011. Известният треньор високо цени качествата на Бербатов като футболист, но със съжаление отбелязва, че той е ...

Свързани новини: