Андрей Пантев: И днес, като априлци, можем да покажем, че сме равноправни

 Априлското въстание има аналог в световната история дотолкова, доколкото то е част от т. нар. голяма балканска криза, започнала през 1875 г. и завършила с Руско-турската освободителна война. То е част от общата национално освободителна идея и революция на балканските християни, живеещи в европейска Турция.

Така априлското въстание възпроизвежда принципите, идеалите и методиката не само на балканската освободителна традиция, но и на европейските национални движения.

Априлското въстание ни остави поуките, че винаги само с прошения, мемоари и дори преговори не може да се реши една освободителна кауза и национална идея, че трябва да покажеш малко решителност, храброст, воля, че можеш сам да отхвърлиш една чужда и враждебна власт и най-вече, че тогава, когато светът вижда, че един народ е решен да отхвърли чуждо потисничество, винаги се намират благородни личности и организации, църковни сдружения и пр., които одобряват, даже посрещат с възторг едно такова начинание. В това отношение можем да кажем, че Априлското въстание събуди онова, което днес наричаме гражданско общество в Европа. Тогава то се е наричало обществено мнение. Знаем добре, че отвъд Ламанша и дори отвъд Атлантика, което тогава е било много рядко явление, идеята за българското освобождение придоби една топла, морална, положителна рецепция.

Цялото ни национално освободително движение е обречено по отношение на крайна победа. Нашите революционери не са били толкова необразовани, да не знаят, че не може да се победи една триконтинентална империя с черешови топчета, с чети или с въстания. Идеята е друга – да се обърне внимание на страданията на българите, защото дотогава Европа нехаеше за нас, ние бяхме попаднали в едно дълбоко забвение и малцина знаеха за нашето книжовно великолепие и нашата държавност през Средновековието. В този смисъл можем да кажем, че априлското въстание, което се разви в области, в близост до наличието на мисионери, на кореспонденти, получи един необичаен, внезапен, но заслужен международен резонанс. И година след това се започна акцията на българското освобождение.

В днешно време не може да има бунт с кърваво писмо. Но има начини, при които да се покаже, че българската общественост, въпреки всичките си съюзнически и коалиционни задължения, участия в съюзи – военни, или културно-политически, трябва да покаже, че имаме не винаги еднакво мнение и винаги сме съгласни с онова, което ни се приписа като рецепта за цивилизовано поведение в новия век. Така че априлците също могат да бъдат назовани сепаратисти толкова, доколкото те нарушават целостта на една държава, която тогава е призната, независимо каква е. Затова без да има подобни ексцесии, ние трябва да покажем, че сме равноправни, със собствено мнение по редица текущи политически, културни и стопански въпроси.

Дотолкова, доколкото Априлското въстание е една от най-вълнуващите страници в историята ни, във всички учебници по история на българското Възраждане, днес младите би трябвало да се вълнуват. Разбира се ние не можем да накараме младежите да не ходят на дискотека в памет на падналите в Априлското въстание. Но можем да им кажем, че в онова време, когато също е царял комерсиалният дух, е имало и такива младежи като тях, които не са се интересували толкова как вървят дюкяните им или как им е поникнала реколтата по нивите, а са тръгнали на заколение в името на това, което ние имаме днес – добро или лошо – да имаме на европейската политическа карта самостоятелна държава с име България. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: