Зависимостта от руския газ – бреме за растежа в България

Зависимостта на България от руските газови доставки може да се превърне в бреме за икономическия растеж в случай на прекъсване на вноса. Това посочва Европейската комисия в пролетната си икономическа прогноза за страните от съюза. Комисията прогнозира, че през 2014 и 2015 година българската икономика ще се засили, като икономическият ръст през двете години ще възлиза на 1,7% и 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). В документа, цитиран в понеделник от „Дневник”, се казва, че през 2012 и 2013 година икономиката на България е отчела ръст от респективно 0,6% и 0,9%. Въпреки това рисковете за растежа на страната остават. Освен зависимостта на България от руските газови доставкидруг отрицателен фактор е вероятността частното потребление да се окаже по-слабо от очакваното заради нестабилния пазар на труда. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2014 година е възстановяването на икономиката в Европейския съюз (ЕС) да продължи, след като той успя да излезе от рецесията преди година. През 2014 г. растежът на реалния БВП се очаква да достигне 1,6 на сто в ЕС и 1,2 на сто в еврозоната и да продължи да нараства и през 2015 г., като достигне съответно 2,0 на сто и 1,7 на сто. През миналата година условията на пазара на труда са започнали да се подобряват. Очакванията са за спадаща безработица – до 10,1 на сто в ЕС и 11,4 на сто в еврозоната през 2015 г. Инфлацията ще остане ниска както в ЕС (1,0 на сто през 2014 г., 1,5 на сто през 2015 г.), така и в еврозоната (0,8 на сто и 1,2 на сто). Въпреки че настоящите ценови тенденции отразяват както външните фактори, така и извършващите се в момента процеси на корекция, твърде дълъг период на ниска инфлация също може да крие рискове. Постепенно увеличаващото се възстановяване обаче, което е все по-широкообхватно, ще намали тези рискове, отбелязва комисията. "Възстановяването вече е факт. Дефицитът намалява, наблюдаваме активизиране в инвестициите и подобрение на ситуацията със заетостта - нещо много важно", коментира заместник-председателят на ЕК Сийм Калас, цитиран от пресслужбата на комисията. По думите му непрекъснатите усилия за реформа в държавите членки и в самия ЕС дават резултати. "Настоящата структурна промяна ми напомня за мащабните промени, направени от държавите в Централна и Източна Европа през 90-те години и след това във връзка с присъединяването им към ЕС точно преди 10 години. Техният опит е доказателство за това колко е важно да се подемат структурни реформи на ранен етап и работата по тях да не прекъсва, независимо от предизвикателствата по пътя до крайната цел", подчерта Калас, цитиран от „Дневник”. И посочи, че не бива да отслабват усилията за създаване на повече работни места за европейците и за увеличаване на потенциала за растеж. Очакванията на комисията са търсенето на вътрешния пазар да се превърне в основен двигател на растежа за прогнозния период. Разходите на потребителите постепенно ще подпомогнат растежа, тъй като реалните доходи нарастват вследствие на по-ниската инфлация и стабилизирането на пазара на труда, прогнозират от ЕК. Активизирането на инвестициите - например в областта на оборудването и строителството - ще продължи да подпомага растежа. Ролята на нетния износ се очаква да намалее през прогнозния период. Постепенното засилване на икономическия растеж е било характерно и за предишни възстановявания след сериозна финансова криза, отчитат от комисията. Въпреки че условията за получаване на финансиране като цяло са благоприятни, продължават да се наблюдават значителни разлики между отделните държави членки и между дружествата с различен размер. През последните години дефицитът по текущата сметка на по-уязвимите държави членки беше намален в резултат на непрекъснатото повишаване на ценовата им конкурентоспособност. През 2014 г. и 2015 г. в някои от тези икономики се очаква да се наблюдава излишък, отчитат от еврокомисията. Дефицитът на сектор "Държавно управление" продължава да намалява. През 2014 г. се очаква спад до около 2,5 на сто от БВП както в ЕС, така и в еврозоната. Съотношението на дълга спрямо БВП ще се достигне почти 90 на сто в ЕС и 96 на сто - в еврозоната, преди да намалее през следващата година. Най-големият риск за перспективите за растеж остава нова загуба на доверието поради застой на реформите, отбелязва ЕК. Наблюдава се и нарастване на усещането за несигурност за външните условия. От друга страна обаче предприемането на още смели структурни реформи може да доведе до по-бързо от предвиденото възстановяване.

Прочети цялата новина

Свързани новини: