Скандинавски секс-работнички - против законите срещу купуването на секс

Ройтерс

Скандинавските стъпки за затягане на законите срещу купуването на секс печелят поддръжници в цяла Европа, но обратната информация от секс-работничките, в чиято защита бяха създадени законите, сочи, че те може би правят труда им по-опасен.

Все още няма категорична оценка за ефективността на новите закони, които бяха създадени - в зависимост от съответната замесена страна - за да предпазят жените в уязвимо положение, да се спре насилието срещу жените или да се защитят човешките права и равноправието на половете. Но разговори с благотворителни организации, активисти на женските права и със самите проститутки показват, че според много секс-работнички ефектът от закона не е положителен.

“Законът тласка проституцията в по-дълбока нелегалност”, каза Яана Каупинен, която ръководи благотворителна организация, помагаща на секс-работничките в Хелзинки и Тампере във Финландия. “Той прави жените по-уязвими и увеличава риска от насилие”.

Швеция първао въведе забрана за купуването на секс през 1999 г. - след кампания на защитници на правата на жените, които вярваха, че купуването на нечие тяло с цел секс е морално грешно. Във финалното предложение за криминализиране на купуването, а не на продаването на секс, Швеция се фокусира върху уязвимостта на жените и тяхното право на спокойствие и защита.

Финландия я последва през 2006 г. с частична забрана, като обяви за незаконно да се купува секс от лице, което е било обект на трафик или сводничество. Норвегия и Исландия приеха шведския закон през 2009 година.

След това Франция, Англия и Уелс възприеха финландската частична забрана. През декември беше сключено споразумение между партиите от управляващата коалиция да се направи същото в Германия. Ирландия също обмисля закон в шведски стил.

През февруари Европейският парламент гласува в подкрепа на шведския закон въз основа на това, че счита проституцията за насилие срещу жените. Вотът не беше обвързващ.

Някои секс-работнички приветстват закона.

“Добре е, че купувачите са уплашени”, каза 24-годишната румънка Тина, която чака клиенти на улиците в централно Осло. Тя отказа да каже фамилията си.

“Ако се опитат да получат повече от това, за което са платили, или ако има заплаха от насилие, мога да им кажа: “Ще повикам полиция, ще кажа къде сме и ще дам регистрационния номер на колата”, обясни тя.

Но повечето секс-работнички, интервюирани във Финландия, Норвегия и Швеция казаха, че новите закони правят работните им условия по-опасни.

“Сега жените трябва да ходят по домовете на клиентите, което е един от най-опасните начини за работа: не знаеш на какво ще попаднеш”, каза 45-годишната Пие Якобшон, пенсионирана секс-работничка, която живее в Стокхолм.

Силвия, 35-годишна българка, която работи като проститутка по улиците на Норвегия, се съгласи, че новата секретност създава проблеми. “Преди не ходехме далеч с клиента: отивахме до някой паркинг наблизо. Сега обаче клиентите искат да отидем на някое изолирано място, защото се страхуват. Това не ми харесва. Има по-голям риск да се случи нещо лошо”.

Полицията отрича, че законите са направили проституцията по-опасна.

“Опасно е да бъдеш проститутка, независимо дали в страна, която има закони като този за купуване на секс, или няма такива”, каза детектив Каиса Валберг от националния борд на шведската полиция и национален докладчик за трафика на хора. “Колкото по-малко жени проституират, толкова по-малко насилие има. Задавала съм този въпрос на полицаи и социални работници цели 15 години и не сме забелязали увеличаване на насилието след въвеждането на закона”, заяви тя.

Законите изглежда наистина са имали ефект върху трафика на хора, признава полицията.

“Да се доведат жените до Швеция сега отнема повече време и ...

Свързани новини: