В Украйна Еврокомисията стана марионетка на Вашингтон

 За начало няколко мнения.

Първото е на бившия чешки президент Вацлав Клаус: "Западът и САЩ провокираха сегашното трагично положение в Украйна, не Русия и Путин бяха причина за това, което пламна на киевския Майдан". Второто е на влиятелния германски проф. Ханс-Вернер Зин, президент на Института за икономически изследвания Ifo: "Присъединяването на Крим (от Русия) е нарушение на международното право, но именно Западът предизвика кризата в Украйна". Според сънародника му Гюнтер Ферхойген, който е бивш еврокомисар, Брюксел и Вашингтон също носят вина за изостряне на кризата в Украйна: "За пръв път през този век в управлението бяха допуснати фашисти", добавя още той. Последното мнение е на политолога Маркус Пападопулос, главен редактор на британското сп. Politics First: "Суверенитетът на Украйна като независима страна бе отхвърлен и потъпкан от ЕС заедно с американските, немските и полските политици, които...отиваха в Киев и вдъхновяваха протестите на опозицията".

Това са мнения на хора, които не мога да бъдат обвинени в русофилство. И са дадени пред западни медии (само последното е пред руската агенция ИТАР-ТАСС).

В момента от страна на Запада главният играч в украинската криза е Америка. Но инициатор и подстрекател на кризата бе именно Еврокомисията. Виждаме обаче, че санкции има не срещу нея или САЩ, а срещу Русия. Нещо повече, сега усилията им са насочени към превръщането на Русия в престъпна държава.

Защо Еврокомисията размъти водите в Украйна и съответно би трябвало да понесе отговорност? Както всичките й споразумения за асоцииране с други страни, така и споразумението с Украйна изискваше създаването на зона за свободна търговия. В същото време Украйна има зона за свободна търговия с Русия, такава зона се предвижда и от бъдещия Митническия съюз (между Русия, Беларус, Казахстан). Еврокомисията обаче ултимативно бе казала на Украйна – или в нашата, или в руската зона.

Този подход "или-или" бе приложен въпреки дълбоката и естествена обвързаност на украинската икономика с руската. Днес 20% от Брутния вътрешен продукт на Украйна идват от руския пазар. Цели 75% от машиностроителната продукция на Украйна отива в Русия, а 80% - в цялото постсъветско пространство. Годишният стокооборот между двете страни възлиза на 50 млрд. долара. Руската икономика създава работни места за 500 000 украинци. Отделни отрасли (атомната енергетика, военната индустрия, авиационното производство, машиностроенето) така са преплетени, че двете съседни държави не могат една без друга. Цели производства са обособени във взаимнообвързан механизъм, който не признава границата и се върти като в една държава. И всичко това трябваше да бъде разцентровано или разрушено според европодхода "или-или".

Но не само това. Поради скачеността на двете икономики, този подход на Еврокомисията щеше да нанесе тежки вреди и на Русия. На една пресконференция Владимир Путин бе обяснил как щеше да действа механизма на щетите – заради членството в еврозоната за свободна търговия Украйна ще махне митата върху европейските стоки, които от нейна територия неизбежно ще навлязат в Русия. "Това може да убие цели отрасли на руската икономика", предвеща Путин. Става дума за селското стопанство, авиацията, автоиндустрията и други отрасли. Путин призна, че продукцията им е по-неконкурентна от европейската, но значи ли това, че Кремъл трябва да вдигне белия флаг и да не защити икономиката си (нищо че тя е на по-ниска цивилизационна фаза, както се смята на Запад).

Затова Путин подкрепи предложената идея за тристранни преговори – ЕС-Украйна-Русия. Тази идея бе пусната в ход миналата есен от сваленото впоследствие украинско правителство, но намери отклик сред икономисти и политолози в ЕС. Финансистът и бизнесмен Екхард Кордес, който оглавява германския комитет за икономически връзки с Източна Европа, смята, че е била погрешна позицията на Еврокомисията и Берлин да не бъдат допускани членове от Митническия съюз до споразумението за асоцииране с ЕС: "Решение може да бъде постигнато, само ако бъдат включени и трите страни – Украйна, Русия и ЕС . И не на принципа "или идвате тук, или оставате там". Този подход е неприложим и не работи. Трябва да засилим преговорите с Русия и Митническия съюз за обща икономическа архитектура. Разделението на Европа на различни икономически зони не е своевременно. Ако Европа иска да играе роля през следващите 20 години, трябва да преодолеем това късогледо мислене", посочи Корде пред електронното издание "ЮрАктив".

Главният редактор на руската мисия на "Дойче веле" Инго Мантойфел смята, че ЕС трябва да води по-прагматична политика спрямо Украйна, отчитайки и интересите на Русия. Според него Брюксел трябва да предложи зона за свободна търговия и на Москва – така ще възникне паневропейска зона от Лисабон до Владивосток, в която Украйна и Русия ще бъдат интегрирани на стабилна основа.

Но миналия ноември Еврокомисията изобщо не бе на такъв акъл. Тя принуди президентът Виктор Янукович да се откаже от подписване на споразумението за асоцииране. Съответно Украйна бе хвърлена не просто в криза, а в гражданска война. Това на свой ред доведе до най-сериозното влошаване на европейската сигурност от началото на 80-те години и дори до рестартиране на конфронтацията от времето на Студената война, макар и в променен състав на участниците.

Ето до какви последици доведе подходът "или-или" на Еврокомисията. Въпросът е защо тя заложи единствено на него. Единият отговор е "калъпното мислене" на Брюксел – на висшите еврократи и на "мозъците" в ЕС (независимо дали става дума за отделни лица или за цели политологически центрове). В Украйна Еврокомисията робуваше на рутината – подходът на асоцииране със зона за свободна търговия безпроблемно бе прилаган с всички други новоприети държави или мераклии за ЕС. Само че никоя от всички тези страни нямаше такова преплитане на икономиката, а и съдбата си с трета държава, каквото има Украйна. Тази бивша съветска република изискваше друг, абсолютно нестандартен, творчески подход (както се казва в такива случаи). Тромавата Еврокомисията не бе готова за такъв подход.

Но "или-или" бе подход не само на тесногръдието, а и на невежеството. В разгара на Майдана председателят на Еврокомосията Жозе Барозу бе казал, че не вярва на съобщенията, че Източна Украйна не протестирала. Ето ви го невежеството, при това на председателя на ЕК – той не знае или не допуска, че в Украйна има немалко хора, които не желаят да късат връзките с Русия, макар част от тях да харесват евроинтеграцията. А и полският външен министър Радослав Сикорски, един от авторите на "Източното партньорство", бе принуден да признае, че "Евросъюзът сериозно е надценил привлекателността на своето предложение". Това надценяване е израз именно на невежество и непознаване на реалностите. Украйна е 46-милионна държава, а ЕС е 503-милионен съюз. И въпреки това тази държава се оказа твърде голяма лъжица за 28-членния съюз.

Да се чудиш какво са правили "мозъците" в ЕС. Не са ли предлагали алтернативни подходи на Еврокомиията? Ако не, то следващата Еврокомисията трябва здраво да развърти метлата. Ако пък са предлагали, но не е имало кой да ги чуе в Брюксел, вината за Украйна ляга върху нея и най-вече върху еврокомисарите, които пряко са се занимавали с Украйна. Това впрочем важи и за европредставителя в Киев Ян Томбински, който е поляк. Дали изобщо е уместно Полша да седи на такъв "горещ пост" от триъгълника ЕС-Русия-Украйна?

Греховете на Брюксел обаче не свършват дотук. Сега стана ясна неговата двулична и лицемерна роля. Посланията му към украинския народ са представяли евроинтеграцията в подсладен и разкрасен вид. В хода на преговорите ЕС изобщо не е смятал да предостави на Украйна необходимата й на първо време голяма финансова помощ (наскоро Киев получи заем от 17 млрд. долара, но те са от МВФ, а и бяха дадени от безизходица). Защо Брюксел не каза на украинците, че с тежкото финансово бреме държавата им не може да разчита на асоцииране? Еврокомисията отказа и компенсации за щетите, които Украйна ще понесе от скъсването на връзките с Русия. Не каза честно и открито на украинците, че неизбежно ще има закрити работни места, че разглежда страната им като пазар за европродукцията, като източник на евтина работна сила и най-важното - не каза, че споразумението за асоцииране не означава задължително членство в ЕС.

Да, това всичко трябваше да бъде казвано и повтаряно най-вече от Виктор Янукович и предишната власт в Киев. Тя обаче не го направи, затова и изригна Майданът. Ето защо половината от вината за сегашната трагедия на Украйна носят те. Но своя вина, макар и не в такъв обем, носи и Еврокомисията. Защо премълча всичко това, след като тръби наляво и надясно, че е за откритост и прозрачност в политиката? Дори наскоро еврократът Барозу каза, че "нито днес, нито в близко бъдеще" Украйна има шансове да влезе в ЕС. И защо не го каза, преди да изригне Майдана в началото на декември?

Двойният морал на Брюксел пролича очебийно и в друг момент. Гюнтер Ферхойген припомня, че в края на 90-те години Брюксел наложи санкции на Австрия, след като в правителството й влезе националистическата и ксенофобска Партия на свободата на вече покойния Йорг Хайдер. В сегашното украинско правителство влезе партията "Свобода", която дори е още по-краен вариант - тя е екстремистки настроена към евреи, руснаци, поляци. Да сте чули Брюксел да е наложил санкции срещу Украйна? Същото това правителство дойде на власт в резултата на преврат – силово отстраняване на един законно избран президент. И след потъпкване на прясно подписаното споразумение за разрешаване на кризата, в което Янукович приемаше основните искания на опозицията, включително за предсрочни президентски избори тази година. И което бе подписано с посредничеството именно на Евросююза. Е, да сте чули Еврокомисията да протестира срещу преврата, да настоява всички страни-членки също да изразят протест или да ограничат отношенията си с Украйна? Или че иска от Киев да се върне към споразумението, написано с негово участие?

При толкова много съвпадения възниква съмнението дали е случайно всичко това – и подходът "или-или", и невежеството на Еврокомисията, и нейното двуличие. И тук вече навлизаме във втория пласт от греховете на Брюксел. Кризата в Украйна може да се раздели на четири фази според ролята на външните фактори. Първата фаза бяха преговорите ЕС-Украйна, втората - изригването на протестите (началото на декември) до свалянето на Янукович на 22 февруари, трета фаза бе от тази дата до анексирането на Крим от Русия, а четвъртата е след това. При първата фаза основният международен играч бе Еврокомисията. Втората фаза бе междинна – ЕК оставаше в играта, но в нея вече здравата се намесваше Вашингтон. При третата Брюксел отстъпи водещата роля на Вашингтон. При четвъртата имахме открита намеса и на Русия, както и открит сблъсък между Запада и Москва за Украйна.

Решаващи бяха втората и най-вече третата фаза (четвъртата е последица от нея). Защо изобщо трябваше Вашингтон се намесва и да измества Брюксел, след като ставаше дума за отношенията между ЕС и Украйна? Защо също трябваше да има преврат срещу законно избран президент, след като той бе приел основните искания на политическите си противници и се очертаваше завършек на кризата?

"Защото става дума за откъсване на Украйна от Русия...Вашингтон иска пълното отстраняване на Янукович от властта и незабавна промяна на външната и вътрешната политика на страната." Това обяснение, (дадено впрочем пред българския в ."Новинар"), не е на руски или на проруски политик от Украйна. Обяснението е на проф. Д-р Петер Бахмайер, водещ австрийски специалист по Източна Европа (историк, политолог, културолог) – с една дума на неутрален или поради това обективен експерт.

Възниква и друг въпрос: защо Еврокомисията услужливо отстъпи на САЩ водещата външна роля в украинската криза? Отговорът идва пак от неутралния Бахмайер: "Въпреки че интересите на ЕС и на САЩ в Украйна не са еднакви, ЕС е зависим от САЩ и се съобразява с изискванията на Вашингтон".

Това обяснява много неща от поведението на Брюксел. Например защо остана безгласен срещу един преврат и срещу стъпкването на споразумението, на което бе съавтор. Защо оказа да осъди правителство с участието на пронацистка партия, която поддържа партийни връзки с неонацистката партия на Германия. Защо не протестира енергично срещу фразата "Майната му на ЕС", изречена от американска дипломатка. Защо наведе глава и се отказа от своя фаворит за премиерския пост (Виктор Кличко) в полза на американския фаворит (Арсений Яценюк) – и то при положение, че първият бе къде по популярен от втория. А също защо така сервилно следва американските санкции срещу Русия. Не излиза ли, че Брюксел е воден за носа от САЩ? И изобщо дали в Украйна Еврокомисията не се превърнала в марионетка на Белия дом?

За да обобщим, следва да се върнем към 2008 г., когато в Брюксел бе представена програмата за "Източното партньорство" с Грузия, Молдова, Украйна и Армения - драмата с асоциирането на Украйна е пряка последица и от тази програма. Показателно е, че тя бе предложена от Полша и Швеция – може би най-антируските настроените държави в ЕС. Варшава продължава да търси исторически реванш спрямо Русия, а шведският външен министър Карл Билд си е агент на ЦРУ, както стана известно от разкритията на "Уикилийкс". Съответно програмата бе подкрепена от САЩ. Тя предвиждаше да се насърчи развитието на свободната търговия с 4-те страни, оттук и асоциирането и зони за свободна търговия с всяка от тях. През 2010 г. Владимир Путин предложи въпросът да се решава не на парче, а глобално - зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. Брюксел обаче прати предложението му в кошчето. Във в. "Уолстрийт джърнъл" проф. Ханс-Вернер Зин смята това за грешка.

Еврокомисията не само продължи да работи на парче (отделно с всяка от страните), но и заложи на подхода "или-или" в случая с Украйна. "Съгласуваните усилия на САЩ и ЕС стоят зад последните събития в Украйна", смята още Маркус Пападопулос. Трудно е да се каже дали от самото начало Еврокомисията нарочно е заложила на този тесногръд и невеж подход, разчитайки че той няма да сработи и ще разчисти пътя за намесата на САЩ. По-скоро – не, тя е гонила повече интересите на европейските корпорации, отколкото геополитическите интереси на Вашингтон. Но в един момент Брюксел наистина клекна пред Вашингтон, който само дебнеше кога и как да се намеси в Украйна. В този смисъл Пападопулос е прав за съгласуване на действия между САЩ и ЕС – някъде от втората фаза на кризата.

"Евросъюзът започва да взема от САЩ някои от най-лошите навици за водене на външна политика. Европейските лидери се отказаха от разума и желанието за компромис в полза на манталитета "кой кого", който ни вещае епоха на конфликти и съперничество с Русия заради държавите от бившия съветски блок". Това написа в "Америкън кънсърватив" ("American Conservative") Джеймс Кардън - съветник на Американско-руската президентска комисия към Държавния департамент през 2011-2012 година. Според него това "е отстъпление от идеите на следвоенната европейска дипломация, която култивираше съгласието, сближаването и установяването на приятелски отношения с най-близките съседи".

Казано иначе, в Украйна Еврокомисията предаде евроидеята. Това си е провал чиста проба.

По-късно тази година ще имаме нова Еврокомисия след изборите за парламент на 25 май. Дали обаче бъдещата Еврокомисия ще съумее поне частично са изкупи греховете си, след като сблъсъкът в Украйна излиза извън контрол?

Прочети цялата новина

Свързани новини: