Кабинетът брани "Атака" в Страсбург за нападението при "Баня башъ"

Министерството на правосъдието (МП) защити пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург поведението на активистите на партия "Атака" в конфликта пред софийската джамия "Баня башъ", разразил се през месец май 2011 г. Това става ясно от становището на ръководеното от Зинаида Златанова ведомство по процеса  "Караахмед срещу България" . Документът бе публикуван в dnevnik.bg.  Делото бе заведено от потърпевшия Вели Караахмед , след като преди 4 години водени от Волен Сидеров националисти нападнаха богомолци пред софийската джамия с искане шумът от колоните на храма да бъде намален. Жалбата на Караахмед е срещу България заради отказа й да разследва нападателите за престъпление от омраза. В началото на годината съдът в Страсбург реши да разгледа делото приоритетно, докато у нас трета година разследването се води срещу неизвестен извършител. Според становището на МП жалбата на потърпевшия е  "недопустима, неоснователна и явно необоснована" . Министерството застъпва тезата, че представители на мюсюлманското вероизповедание не са помолили атакистите да махнат тонколоните от митинга, както твърдят, а са нападнали вербално лицето, поставящо тонколони и така се разразил вербален конфликт между двете страни. Не било вярно и че молещите се са нападнати с дървени дръжки на знамена и тръби, а ставало въпрос за едно знаме с пластмасова дръжка. "Тръбите" всъщност били улуци, откъртени от самите богомолци. С тях били нападнати не те, а хора от митинга на "Атака" и от МВР, се виждало от видеозаписа. МП посочва и че конфликтът е туширан от полицията максимално бързо - за минута и 40 секунди, а единственото въоръжено лице в него било от мюсюлманскито вероизповедание. Експертите на Златанова отбелязват още, че в сблъсъка, заради хвърлени камъни и други предмети, е пострадала Деница Гаджева - депутат от "Атака". "Проявата на ПП Атака е била политическа, с надлежно уведомление до общината и държавата не е имала правно основание при липсата на насрещно уведомление от страна на мюсюлманското вероизповедание да се противопостави на провеждането на законен митинг", пише още в становището. По повод конкретното обвинение на жалбоподателя за отказ на държавата да разследва нападателите за престъпление от омраза, в становището се посочва, че "прокуратурата е реагирала своевременно, като в ход на производството освен необходимите процесуално-следствени действия са предприемани и действия по приобщаване на сигнали и жалби на лица, които са се почувствали засегнати от събитията на 20.05.2011 г.", в т.ч. и на В. Караахмед. Впоследствие Върховната касационна прокуратура е отказала да конституира Караахмед като пострадал поради невъзможност по този състав на НК да се определи пряк, а не опосреден потърпевш от деянието. Жалбоподателят е могъл да се възползва от защита по смисъла на Закона за защита от дискриминация, но не е пожелал това, допълват експертите на правното министерство.

Прочети цялата новина

Свързани новини: