Правителство брани хората на "Атака" за митинга пред "Баня башъ"

Привържениците на "Атака" не са "преминали изискуемия минимум на грубост" с поведението си при митинга пред софийската джамия "Баня башъ" на 20 май 2011 година, смята правителството. Позицията на държавата бе представена по делото на Вели Караахмед срещу България, което се води пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, съобщи сайтът "Дневник".   По време на събитието се стигна до сблъсъци между националистите и мюсюлманите, които се бяха събрали за обедната си молитва. Протестът на "Атака" бе организиран с искането да се намали звукът на високоговорителите от минарето на джамията. В жалбата на Вели Караахмед се казва, че националистите са провокирали хората около джамията, замервайки ги с камъни и яйца, палене на молитвени килимчета и плюене върху тях.   Правителството смята още, че това поведение не е унизително отношение по смисъла на конвенцията, защото е инцидентно.   Европейският съд реши да разгледа делото приоритетно, а в България разследването се води вече трета година срещу неизвестен извършител. В началото на тази година главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще провери какво е правено по този случай.   Жалбата на Караахмед бе изготвена от Българския хелзинкски комитет (БХК). В нея се казва, че с пасивното си поведение по време на митинга полицията е нарушила задължението си да осигури ефективна защита на своите граждани.   Жалбоподателят твърди, че груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне по смисъла на Европейската конвенция.   Правителството отговаря, че "поведението на участниците в митинга, макар и безспорно морално и етично укоримо, не е преминало изискуемия минимум на грубост, за да доведе до нарушаване на правото на жалбоподателя".   "Най-малкото трябва да се отчете, че за последните 20 години това е първият и последен митинг пред джамията в гр. София и подобна ситуация реално е прецедент и до настоящия момент", пише в становището на правителството. В него се казва още, че Караахмед няма качеството на жертва, а жалбата му е "недопустима, неоснователна и явно необоснована", защото не е установено той да е участвал в инцидента и да е пострадал от него. "Считаме, че целта на събитието в контекста на предходните действия на участниците в него не е целяло жалбоподателят или друг участник в молитвата в конкретния ден да се откажат от практикуването на религията им. Видно от изявленията на организаторите на събитието, прекомерният шум по време на ритуала и неспазването на изискванията на закон са възприемани като провокация и отказ от спазване на правовия ред...", се казва още в позицията.   Държавата ще защитава тезата, че националистите са протестирали с искания за решаване на изцяло "практическия проблем" от увеличения звук на висоговорителите на джамията по време на молитва. Високият звук "не само не отговарял на нормативните изисквания, но и причинявал тежък дискомфорт на привържениците на "Атака".   Според правителствения агент по делото, "колкото и риториката на симпатизантите на "Атака" да преминава далеч отвъд добрия тон и стандартите на добрите нрави, тя е изцяло базирана на политическите им възгледи и конкретният повод за сблъсък е породен не от нетолерантност към вероизповеданието като такова, а от отказа на ръководителите му да се съобразят години наред с разпоредбите на общината, на чиято територия се намира техният религиозен храм".   В становището на правителството се отхвърлят и твърденията, че представителите на "Атака" са нападнали молещите се, като се заема позиция, че хората на Волен Сидеров по-скоро са се защитавали, а единственият въоръжен с нож е бил човек, излязъл от джамията. Този проблем - кой какво е правил и защо, трябваше да бъде изяснен от следствието, но засега то не показва симптоми да може да реши каквото и да е.   От жалбата на Караахмед става ясно, че по време на разпита за инцидента пред следователя Страхил Каменички магистратът му е задавал въпроси от типа на: "Знаете ли дали имате право да отслужвате молитва пред джамията?", "Кой орган/институция Ви дава право да го правите?", "След като БХК защитава човешките права, аз да се обърна ли към вас за помощ, че циганите ми крадат тока?". Според становището на правителството твърденията на Караахмед са голословни и не почиват на никакви доказателства. Там се казва, че самият следовател е изпратил жалба до председателя на хелзинкския комитет, защото е сметнал, че хората от БХК са проявили неуважение и арогантно поведение по време на разпитите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: