Мултиетническата Одеса се бори с последиците от убийствата

Ройтерс

Одеса - само като чуеш името, си представяш ексцентричен оазис на толерантност и многообразие и царско пристанище с имперско величие, обезсмъртено във филм.

Но може ли един град, останал завинаги свързан с клане на цивилни от преди повече от век, да не стане известен като мястото, където регионалните вълнения в Украйна прераснаха в национален конфликт?

Величествените Потьомкински стълби, които се спускат от елегантния център на Одеса към пристанището, получили името си от централната си роля в съветския пропаганден филм на Сергей Айзенщайн “Броненосецът Потьомкин”, би трябвало да са пълни с туристи и моряци.

Вместо това, по-малко от седмица след като най-малко 37 проруски активисти загинаха в горяща сграда след уличен бой с футболни фенове, скандиращи антируски възгласи, стълбите са напълно пусти, а Одеса се страхува за идентичността си, както като главното гражданско пристанище на Украйна, така и като пристан на толерантността.

“Миналата година по това време, това място бе пълно с туристи и моряци. Сега няма кой да купува пощенски картички и сувенири”, каза 68-годишният Валентин Попов, докато подреждаше няколко пощенски картички. “Всички трябва да дойдат, за да видят стълбите”.

Кадрите от “Броненосеца Потьомкин” - как бебешка количка се търкаля надолу по стълбите посред тълпи, бягащи от дулата на царските войници по време на Революцията от 1905 г., майка пада на земята, умирайки - са сред най-известните в историята на киното. “Украйна е като това безпомощно дете в количката, която лети надолу по стълбите”, каза Попов.

Той имаше предвид, че прозападните сили, които свалиха от власт проруския президент през февруари, са били безсилни да попречат на Русия да завземе украинския Кримски полуостров, който се намира малко по-нагоре по черноморското крайбрежие, или да попречи на добре въоръжените милиции да установят контрол над големи части от предимно рускоговорящата Източна Украйна - докато войските на Москва стоят в готовност от другата страна на границата.

Одеса - която е известна със своята смесица от руснаци и украинци, араби и арменци, грузинци и българи, евреи и татари - винаги се е чувствала “различна”, имунизирана срещу опростенчески предразсъдъци и нетолерантност - макар че голямата й еврейска общност неведнъж преживява погроми през 19 век.

“ГОРДИ С РАЗЛИЧИЯТА”

Одеса може да е предимно рускоговоряща, за разлика от по-голямата част на Западна Украйна, но нейните жители не искат и да чуят за идеята, че градът сега може да се превърне в арена на етнически конфликт.

Мария Попова, главен редактор на излизащ на български език вестник и депутат от Партията на регионите, която преди оглавяваше Виктор Янукович, каза, че има 133 народности, “горди с различията”, които живеят във и около едномилионния град.

“Одеса не познаваше кръвопролития”, посочи тя. “Трябва да търсим компромис, иначе ще има гражданска война”.

Одеса е малко татарско селище, преди императрица Екатерина Велика да основе град на това място през 1794 г., който става четвъртият по големина в имперска Русия от 19 век - и е свободно пристанище през голяма част от това време.

Едно от най-големите опасения е, че руските сили може да нахлуят в източната част, за да завземат цялото черноморско крайбрежие, и Украйна да остане без излаз на море. Загуба на Одеса с нейните две пристанища, включително голям петролен терминал, ще бъде голям удар.

Руският президент Владимир Путин, обвиняван от Запада, че подклажда сепаратизъм на изток, заяви от своя страна, че няма никакви планове за територията на Украйна извън Крим, и обеща вчера да направи всичко възможно за намаляване на напрежението в Украйна. Но възгласите на демонстрантите “Одеса е руски град” от края на миналата седмица разтревожиха мнозина.

Новият областен губернатор на Одеска област Ихор Палица, назначен на поста, след като Киев уволни цялото ...

Свързани новини: