Бареков без цензура

Уж е нов политик, а Ники Цензурата продава стари номера.

По времето, когато Бареков беше Laffka за обслужване на ГЕРБ, културният министър Рашидов мереше значениетона книгите в сантиметри. Вдъхновен от това дебелашко новаторство Ники Цензурата тегли сега значимостта на политиците в килограми, като взима себе си за важен, защото тежал 120 кила ( спрямо друг, който бил само 50 килца.

Това намирисва на явно подмазвачество на един двойно по-тежък депутат, който на 14 юни миналата година цопна в центъра на общественото внимание и разлюля протеста на гражданското блато.

Впрочем Ники Цензурата се разграничи от двойно по-тежкия депутат, като ни увери в нещо, в което вярваме и без това: че не му бил приятел. Кой твърди обратното? Ники може да му е само слуга на великия тежкар!

Тежки глупости, които кантарът на тъпомера не хваща, ръси Ники. Направо ги сипе като самосвал по площади, предизборни сбирки и телевизионни студиа.

От екрана на БиТиВи днес той успя да въздъхне по времето на Тодор Живков, като същевременно декларира принадлежност към дясното ( щото бил предприемач, учил бил на запад). Явно идеята му да връща на България съкращението НРБ, както и казарменият строй изобщо, не е само плод на моментна предизборна полюцинация, а е отчаян апел към откритите от него напоследък пролетарии, с които вече страстно желае да се обединява, надвиквайки конкуренцията на себеподобните.

Бившият „политически журналист” ( така се самоопредели ) не се посвени да приватизира за кампанията си образа на Левски, който си е пльоснал на тениската сякаш е някакъв долнопробен Че Гевара. Само още не е сложил знак на равенство между Апостола и своята физиономия, която също щампова на блузки, за да навлича с тях дечица за групови снимки. Но да не подсказвам, защото неговият конкурент на популисткото поприще Сидеров и без това го води в това отношение, къпейки се в комплиментите на своите следовници като „новия Левски”.

Къде ти свян обаче у човек, който се полива с френско шампанско на милионерски курорт и се хвали с това в поверената му от олигархията телевизия, комбинирайки този цинизъм с опит да се просълзи театрално в ефира, когато говори за бедните.

Същият припяваше пиянски сексуални закани към части от женския детероден орган в пловдивска кръчма за забавление на почерпени лелки и чичковци, изпадайки в ролята на втори домашен любимец покрай една друга маймунка (доста по-лека, някъде около две-три килца само).

Ники Цензурата се бори стръвно да докаже, че може да купи (почти) всеки нашенец с известно име, когото си поиска. Този народен човек си има вече собствени народни представители (нарича подмамените от спонсорите му парламентарни дезертьори „мои депутати”). Но той най-вече си има пари. Много пари. И смята, че като назове банката, в която си ги държи, това е някакво доказателство за „прозрачност” на произхода им.

За Ники няма цензура- плаща си човекът! Появява се в домовете на хората чрез телевизионния екран в най-скъпия рекламен пояс по времето, докато семействата вечерят, за да им говори за враговете си като за „хлебарки”, които щял да смаже- „пльок”, представя си нещастният зрител смазването на хлебарката Борисов под желязната пета на Ники. Той обаче разчита на онези, които не са много гнусливи.

А уж телевизиите бяха обещали, че нямало да показват клозетни реклами по време на вечеря!

От блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: